Имаме огромен набор от таланти. Имаме много умни хора - много от тях работят в страната и създават изключително успешни компании от световна класа, така че съм голям оптимист за това. България е много конкурентоспособна и може да бъде конкурентоспособна. Това заяви за английските новини на БГНЕС Герасим Славов.

Герасим Славов е мениджър с двадесет години опит в телекомуникациите в световен мащаб, работил за A1 в България и Беларус, Vodafone в Азербайджан и Deutsche Telekom в Албания и България. Преди да се присъедини към телекомуникационната индустрия, той е един от основателите и творчески директор на българския офис на Leo Burnett. Магистър по европейски науки от Университета в Лимерик (Ирландия) и магистър по бизнес администрация от Университета в Линкълн (Великобритания).

Герасим Славов е изпълнителен директор на „Новател“, един от големите доставчици на телеком и ИКТ услуги.

БГНЕС: Благодарим Ви, че приехте поканата ни за това интервю! Познавате добре телеком компаниите в Европа и България. Пред какви предизвикателства е изправена Европа и какви са те в България?

Герасим Славов: Благодаря за поканата! Е, предизвикателствата не са едно и две – те са постоянни предизвикателства. Това е много бързо променящ се свят. Технологиите се променят с много голяма скорост. Така че поддържането на тази скорост винаги е огромно предизвикателство. Огромната конкуренция, особено в Европа, също - това е много сегментиран пазар с много играчи на пазара. Така че това би било още едно предизвикателство. И постоянният стремеж към иновации, постоянният стремеж да бъдеш преди другите е нещо, което бих посочил като важна задача пред всички – не само телекомуникационните компании, но и всички компании, свързани с иновациите и дигитализацията на модерния свят.

БГНЕС: Може ли България да бъде конкурентоспособна в това отношение?

Герасим Славов: О, да – определено, определено! Имаме огромен набор от таланти. Имаме много умни хора - много от тях работят в страната и създават изключително успешни компании от световна класа, така че съм голям оптимист за това. България е много конкурентоспособна и може да бъде конкурентоспособна.

БГНЕС: Какво означава висококачествена ИКТ инфраструктура, придружена от гъвкаво ценообразуване?

Герасим Славов: А! Добре, това е хубаво маркетингово изречение, бих казал. Информационните и комуникационни технологии са една много бързо развиваща се област и то такава, която на практика засяга всички – всеки един човек, всеки един бизнес. Всичко, което правим. Това е непрекъснато развиваща се система, която постоянно се опитва да предложи нови идеи, с начини за оптимизиране на услугите, с нови услуги. И, разбира се, това трябва да бъде оценено на конкурентно ниво, защото, както казахме в началото, конкуренцията е наистина огромна.

БГНЕС: Защо това се сочи като едно от основните изисквания за добро развитие на телекомуникациите в една държава?

Герасим Славов: Винаги трябва да имаме предвид какво искат клиентите. Това е движещо мото, движеща сила – наричайте го както искате. Клиентът иска надеждна услуга с високо качество – казано с едно изречение – това е всичко. Това е, което се опитваме да доставим във всяка една точка.

БГНЕС: Всички бизнес играчи на пазара се опитват да бъдат на върха на новите технологии, като ясно се фокусират върху облачните услуги, изкуствения интелект, автоматизацията. Но тези неща носят и рискове, особено изкуственият интелект. Разкажете ми за най-големите рискове.

Герасим Славов: Да, просто щях да отбележа, че облачните услуги не носят риск. Каква е най-популярната дума в наши дни – изкуствен интелект. Знаете - мненията са разделени. Някои хора казват, че това е страхотно постижение и ни очаква светло бъдеще. Някои други казват, че има големи рискове в ИИ. Аз лично - не знам. Не мога да кажа. Не мога да се подкрепя нито едно от тези две мнения. Склонен съм да вярвам или може би искам да вярвам, ако няма рискове, че това е просто огромен скок в технологичния напредък, не просто иновация, а голям скок – както беше интернет в началото на 90-те, но не знам. Както си спомняте, може би преди няколко месеца един от главните инженери на Google, всъщност човекът, който е разработил изкуствения интелект на Google, напусна компанията, защото искаше да може да говори свободно за рисковете от неговото творение. И той искаше да бъде освободен от всякакви корпоративни задължения по този въпрос. И ето, този човек смята, че има риск и този един човек със сигурност знае повече за ИИ от мен. В същото време, разбира се, той призна, че има големи ползи от работата му, големи ползи в това, което е създал, но има и рискове. Мога единствено да кажа, че ще видим.

БГНЕС: Знаете, че ще има срещи в ООН и ЕС за регулиране на ИИ. Според вас каква регулация е необходима?

Герасим Славов: Мисля, че никой не знае. Мисля, че сме в процес на „проба-грешка“. Това е един голям глобален „брейн-сторминг“ на тема какво да правим с ИИ. Мисля, че няма дадено решение, има идеи, които се подхвърлят и се надявам, че органите за вземане на решения ще предложат оптималния сценарий за това.

БГНЕС: С въвеждането на т. нар. блокчейн технологии се отвори нова пазарна ниша. Нека обясним. Какви точно са те?

Герасим Славов: Не съм най-големият експерт в света на блокчейн, така че може би не съм правилният човек, на когото да зададете този въпрос, но не бих казал, че е ниша. Това се превръща в масов бизнес. Това е технология, която се е развила значително от момента на нейното създаване или въвеждане на пазара. Развива се и става все по-разпространена. Така че мисля, че това е от областите, където потенциалът е огромен.

БГНЕС: А сега ще се насочим към зелената енергия. Това е все по-актуален въпрос. Израел разкри планове за изграждане на подводен електрически кабел, който ще минава покрай брега на Средиземно море и ще предлага възможност за свързване към електрическите мрежи в Европа, като същевременно осигурява интернет свързаност. 150 км кабел ще пренася електричество от соларни ферми. Това ли е бъдещето на зелената енергия и зеления интернет?

Герасим Славов: Е, ако това е единственото бъдеще, съмнявам се, но определено подводните кабели не са нови. Знаем, че първият е положен между Европа и Америка още през 19 век. И така, ако погледнете картата на земното кълбо, ще видите, че планетата, морските дъна на планетата са покрити с подводни кабели, пренасящи различни сигнали. Това е основен начин за пренос на данни и за свързване на различни точки. Така че това ще продължи. Нови кабели ще бъдат положени, съществуващите кабели ще бъдат заменени, защото те имат определен живот, разбира се – и, да! Защо не? Не знам колко особено екологични са подводните кабели, но не бих ги видял и като основен замърсяващ елемент.

БГНЕС: Защото са от соларни ферми. Ето защо.

Герасим Славов: Електричеството, което идва по тези кабели е със зелен произход. И не виждам причина да не се транспортират разни неща по кабел или по канал.

БГНЕС: Казахте, че това е само едно от нещата. Можете ли да споменете някои други видове зелени енергийни продукти, които ще се появят?

Герасим Славов: А, пак - искате да направя прогноза! Не съм много добър в прогнозите. Мога да предскажа много добре миналото, но не и бъдещето. Делът на зелената енергия в световен мащаб очевидно се увеличава и се увеличава с много вълнуваща скорост. И е много хубаво да се види, когато все повече и повече слънчева енергия, вятърна енергия стават нещо нормално. Надявам се, че тази тенденция ще продължи, защото, както ясно виждаме тези дни в Европа, горещите вълни определено са резултат от човешката дейност, от затоплянето на климата и това вече е доказано. Ако не предприемем ясни, устойчиви и последователни мерки, сме обречени да имаме сериозни климатични проблеми.

БГНЕС: Има ли България потенциал за технологично развитие чрез зелени технологии?

Герасим Славов: О, да – така мисля, да! И в България делът на зелената енергия също се увеличава с годините. Да, да - определено. Имаме всички природни ресурси за това, имаме слънце, имаме възможности за развитие на вятърна енергия. /БГНЕС