Музеят на хумора и сатирата в Габрово ще отбележи 100-годишнината от рождението на Борис Димовски със специална изложба. 

Куратор е Красимир Илиев, а официалното откриване е планирано за четвъртък, 23 октомври, като ще бъде валидирана и пощенска марка, издадена по проект на доц. д-р Стоян Дечев.

Ретроспективната изложба събира произведения от фондовете на Музея на хумора и сатирата, Националната галерия, Художествена галерия, Русе, колекцията на проф. Иван Еленков, Владимир Илиев, Людмил Веселинов и Петър Тишкин, творби от ДА „Архиви“.

Художникът е сред първите творци, свързали името си с Дома на хумора и сатирата (както тогава се наричаше музеят). Той е „изографисал“ музейния полубар, десетилетия любима градска забележителност – и е създал рисунките към знаменитите Габровски шеги, отпечатани в невероятните 2 285 976 екземпляра.

В изложбата преобладават рисунките от последното издание на книгата – от 80-те години, когато дори предметите (часовникът, теслата, ножицата, чашите, яйцето с кранче) оживяват в своята хумористична образност.

Избрани карикатури от необятното творчество на Димовски (според самия автор – над 5000), ще бъдат показани в оригинал и под формата на слайдшоу. Отделна прожекция ще припомни богатия му принос като илюстратор на над 270 книги.

Наред с илюстрации и карикатури, посетителите ще видят и гоблени, изработени от Илонка Димовска по проекти на баща ѝ.

Част от изложбата са мисли на художника и текстове за него от близките му приятели Радой Ралин и Йордан Радичков. Прожекцията на филм с Борис Димовски и Радой Ралин допълва представата за един от най-изтъкнатите български илюстратори и карикатуристи.

Борис Димовски – майсторът на усмивката и иронията

Борис Димовски започва творческия си път в края на 40-те години като карикатурист във вестник „Стършел“ – във време, когато свободата на изразяване е силно ограничена. След кратък престой в Художествената академия и работа в родния Асеновград, той развива своя стил, съчетаващ хумор и дълбока човешка наблюдателност.

От 1955 г. Димовски работи във в. „Труд“, а по-късно отново в „Стършел“, утвърждавайки се като един от най-разпознаваемите български карикатуристи. Илюстрациите му към „Габровски шеги“ (1966) и съвместната му книга с Радой Ралин „Люти чушки“ (1968) оставят трайна следа в културната история. Последната се превръща в символ на гражданска смелост и артистична съпротива срещу цензурата.

В следващите десетилетия Димовски продължава да твори – създава десетки илюстрации, публикува сатирични текстове и реализира самостоятелни изложби. През 1980-те години получава признание като заслужил художник и почетен гражданин на Габрово.

След промените през 1989 г. остава верен на своето перо – с остро чувство за ирония рисува новите реалности на демократична България. До края на живота си създава 69 книги с илюстрации, оставяйки след себе си наследство, което продължава да вдъхновява – смях, мъдрост и неподправена човечност. | БГНЕС