Идеята за книгата не беше предварително обмислена. По-скоро имах някои тревоги относно моето минало и търсения коя е била онази личност от моето минало, от детството ми. Когато гледах видеа и снимки на моето семейство, наблюдавах себе си като дете и се чудех как съм станал такъв, какъвто съм сега като се погледна в огледалото, какви трансформации са настъпили в моята личност не само външно, но и вътрешно, психологически.

Това каза в интервю за БГНЕС португалският писател, преводач и журналист Фредерико Педрейра, носител на Европейската награда за литература за 2021 г., който дойде в България за премиерата на българското издание на романа „Урокът на лунатика“.

Фредерико Педрейра разказа, че му е отнело около година да напише романа.

Писателят отбеляза, че самото заглавие на книгата – „Урока на лунатика“, показва, че не става въпрос за онези уроци по пиано, които героят има, а за уроците, които човек може да получи, за заключенията, които да си направи, поглеждайки назад във времето. „Урокът, който си извлякох от книгата и от връщането ми назад във времето, не е всъщност това, което си мислех. Достигнах до нещо неочаквано за мен. Заключението е, че получих една кофа студена вода“, заяви той.

Педрейра подчерта, че в крайна сметка чувства едно освобождаване, след като се е върнал назад във времето. „Приключих една друга книга и вече нямам толкова нужда да се връщам назад, да гледам към миналото, а мога повече да се фокусирам в настоящето и това ме освобождава“, обясни той.

На въпроса, ако можеше, би ли променил нещо от миналото, писателят сподели: „Единственото, което, ако можех, бих могъл да променя, е собствената си личност. Като дете и като подрастващ аз бях повече затворен към себе си. Точно сомнамбулът, лунатикът, в преносно значение, който бях. Ако можех да променя нещо, то по-скоро бих се огледал повече около себе си и бих обърнал повече внимание на другите, а не толкова на самия себе си.“

Педрейра съобщи, че в новата си книга пише за период от живота си, който прекарва във Венеция. „Друг фокус в книгата ми са глухите хора, тъй като баба ми и дядо ми по майчина линия бяха глухи, и имам такъв персонаж, такъв герой. И, всъщност, това е един въпрос, който засягам в новата си книга“, обясни той. Писателят допълни, че освен това засяга и въпроса за любовта и омразата към музиката, които изпитва, затрудненията, които има, за да се изразява, а също така и затрудненията, които други хора имат, изразявайки се.

Онова, което го вдъхновява да твори, освен миналото, подчерта Педрейра, е търсенето и преследването на интелектуалния гъдел. „Като че ли искам да изгладя с ютия бръчките на миналото, на паметта, за да осъзная какво ме е довело дотук, как съм стигнал дотам, където съм сега“, заяви писателят, като уточни, че може би това е едно търсене на тревожност, която има по отношение на смъртта и на усещането, че всичко ще свърши в един момент, а той иска да остави нещо от себе си в този свят.

На въпроса какви са впечатленията му от България, Педрейра отговори, че всичко му е като отделни отблясъци, но въпреки това смята, че българите са един много приятелски настроен народ и най-вече със силно историческо усещане за своето минало. „И тук забелязах, както и в Лисабон – моят град, откъдето идвам, една известна загуба на идентичност, въпреки ясното исторически минало и усещането за история“, отбеляза той и посочи, че заради трансформациите, заради чужденците, заради новото време има една загуба на идентичност, която наблюдава и в България.

Писателят коментира има ли проблем с фалшивите новини в Португалия и как се борят срещу тях. „Проблемът с фалшивите новини съществува навсякъде по света и всъщност мен това много ме притеснява. Това е причината, поради която нямам социални мрежи, което пък не е много добре за моята сегашна кариера“, обясни той и допълни, че именно по този причина много добре подбира всичко, което иска да научи и да прочете.

Педрейра сподели, че е абдикирал от журналистическата професия, за да бъде преводач. „Имах известни проблеми, поради това, че съм срамежлив човек, да интервюирам хората, да им се обаждам, това ме притесняваше“, разказа още той и открои като проблем в настоящия момент, че в Португалия определени журналисти и медии са доминирани от големи икономически групи, и това повлиява на типа, на жанра новини, както и на продукцията, която се прави.

На въпроса защо младите хора трябва да четат повече книги, писателят каза: „Смятам, че младите хора трябва да четат книги и го сравнявам с ученето на чужд език, това е толкова важно, колкото и четенето въобще. Прочетох някъде, някой беше казал колко важно е да се учи гръцки, което не се прави, и колко е ценно да може да прочете човек Омир в оригинал.“

„И така, както с един нов чужд език в нашето познание се отваря един нов прозорец към нов свят, с нови познания, вярвам, че по същия начин се случва и с четенето. Смятам, че това е ценността на четенето“, заключи Педрейра. /БГНЕС