Енциклопедия Британика вече ще използва термина "геноцид" за трагедията в Сребреница през 1995 г.

В наскоро публикувана статия от Енциклопедията, за събитията беше използван само терминът „клане“. В резултат на това Институтът за изследване на геноцида в Канада (IGC) е изпратил писмо до редакционната колегия на Британика с искане да се използва правилният термин - геноцид.

В писмото си IGC заявява: „Международният съд (МС), Международният наказателен трибунал за бивша Югославия (МНТБЮ) и много национални съдилища са установили, че намерението на извършителите и мащабът на престъплението, извършено в Сребреница през юли 1995 г., отговарят на определението за геноцид. Следователно геноцидът в Сребреница не се основава на политически, исторически или експертни мнения на каквито и да било политици, историци или юристи, а на факти, установени по законен път от международните съдилища в Хага. Тази година Общото събрание на Организацията на обединените нации (ООН) прие резолюция, с която обяви 11 юли за Международен ден за размисъл и възпоменание на геноцида в Сребреница.“

В първия си отговор до IGC редакцията на Британика пише: „Въз основа на твърденията в писмото Ви потърсихме мнението на подписания автор на тази статия Р. Джефри Смит, който първоначално я написа за нас преди повече от десет години. Оценявам високо информацията в писмото Ви, която ни накара сериозно да преразгледаме този въпрос“.

В последващ отговор IGC получава потвърждение, че уважаваната енциклопедия вече ще използва термина „геноцид“, когато говори за Сребреница, вместо „клане“.

***

По време на войната в Босна и Херцеговина /БиХ/ (1992-95 г.) десетки хиляди бошняци от околните райони, бягащи от атаките на босненските сръбски сили срещу техните градове и села, търсят подслон в Сребреница. В продължение на три години босненските сръбски сили обсаждат анклава и го обстрелват. Те контролират пътищата за достъп и възпрепятстват международната хуманитарна помощ като храна и лекарства. Хората лагеруват по стълбищата и коридорите на жилищни сгради, в коли и в обществени сгради като училището и спортния център, докато други изобщо нямат подслон и се скупчват навън при температури, които падат до -25ºC през нощта през зимата.

През април 1993 г., когато градът е подложен на танков и артилерийски обстрел от сърбите, Съветът за сигурност на ООН приема Резолюция 819, обявяваща Сребреница за „безопасна зона“.

Две години по-късно, на 11 юли, армията на босненските сърби, водена от генерал Радко Младич, превзема Сребреница, което кара десетки хиляди бежанци да избягат в комплекса на холандските сили в Поточари в покрайнините на града.

Миротворците се оттеглят безславно в базата на ООН, заедно с хиляди бежанци, предимно жени и деца.

Настоявайки мюсюлманското население в Сребреница да се предаде, Младич обещава, че тези, които свалят оръжие и се подчинят, ще бъдат пощадени.

„Аллах не може да ви спаси, но Младич може“, казва осъденият в Хага военнопрестъпник пред Ибрахим Нуханович, цивилен преводач мюсюлманин, по време среща няколко часа преди началото на клането, която е записана на видео.

В следващите няколко дни следва систематично изтребление. Сръбските сили, командвани от генерал Ратко Младич и Радован Караджич, избиват над 9000 души. Стореното е най-голямото клане на цивилни в Европа след Втората световна война.

Телата на жертвите са захвърлени в масови гробове. По-късно сърбите изравят много от тях и ги препогребват, за да скрият следите. Сръбските военнопрестъпници Радован Караджич и Ратко Младич са осъдени от Трибунала в Хага за извършения от тях геноцид. | БГНЕС