Добре известно е, че електрическите полета могат да направляват движенията на кожните клетки, като ги насочват към мястото на нараняване например. Всъщност човешкото тяло генерира електрическо поле, което прави това по естествен начин. Затова изследователи от Университета във Фрайбург, Германия, се заеха да засилят този ефект.

Макар че не може да лекува тежки наранявания със скоростта на супергерой от Marvel, той може радикално да намали времето, необходимо за възстановяване на малки разкъсвания и рани, предава „Сайънс Алерт“.

За хора с хронични рани, които се лекуват дълго време, като например възрастни хора, диабетици или хора с лошо кръвообращение, бързото възстановяване от чести малки, отворени порязвания може да бъде буквално спасително.

"Хроничните рани са огромен обществен проблем, за който не чуваме много", казва Мария Асплунд, учен в областта на биоелектрониката в Университета във Фрайбург и Технологичния университет "Чалмърс" в Швеция.

"Нашето откритие на метод, който може да лекува рани до три пъти по-бързо, може да промени правилата на играта за диабетиците и възрастните хора, наред с други, които често страдат силно от рани, които не заздравяват."

Макар да е установено, че електричеството може да подпомогне заздравяването, влиянието на силата и посоката на електрическото поле върху този процес никога не е било добре установено.

Затова изследователите разработват биоелектронна платформа и я използват за отглеждане на изкуствена кожа, съставена от клетки, наречени кератиноцити, които са най-разпространеният тип кожни клетки и са от решаващо значение за процеса на заздравяване.

Раните, които не заздравяват по типичния, бърз начин, повишават риска от поява на инфекция и допълнително забавяне на заздравяването. В най-тежките случаи това може да доведе до ампутация, поради което всеки процес, който ускорява процеса, си струва да бъде проучен от пациентите и доставчиците на здравни услуги.

Следващият етап е да се провери как всичко това действа върху реални рани при живи хора, а не върху кожни клетки, отгледани в лаборатория. Разработването на практически приложения ще зависи от прилагането на евтините и леснодостъпни материали, използвани в експеримента, в реални условия.

"Сега разглеждаме как различните кожни клетки си взаимодействат по време на стимулация, за да направим стъпка по-близо до реалистична рана", казва Асплунд. "Искаме да разработим концепция, с която да можем да "сканираме" рани и да адаптираме стимулацията в зависимост от индивидуалната рана."

"Убедени сме, че това е ключът към ефективното подпомагане на хората с бавно заздравяващи рани в бъдеще." /БГНЕС