Дванадесетте имена, с които Стара Загора е била позната през хилядолетната си история, са представени в 14-тото издание на „Нумизматичен салон 2025“, предаде кореспондентът на БГНЕС от „Града на липите“.

Експозицията „Имената на Стара Загора и парите през вековете“, подредена в Регионалния исторически музей (РИМ), проследява историческата приемственост чрез топонимите и паричните знаци, използвани в региона.

Сред утвърдените названия като Берое, Августа Траяна, Иринополис, Верея, Боруй, Железник и Ески Загра, изложбата вади на светло и по-малко известни наименования. Сред тях особен интерес предизвиква името „Велта“ от XI век.

„Това название е реминисценция към името Августа Траяна. Етимологията му идва от старогръцката дума за „по-голямо“ или „по-велико“, поясни Мариана Минкова от РИМ – Стара Загора.

Османският период и утвърждаването на днешното име

Музейните специалисти развенчават и някои популярни заблуди относно името на града по време на османското владичество. От XIV до XVI век градът официално се е наричал „Загра“ и „Ески хисар“, а не „Ески Загра“, както е масово прието. Според историческите данни и персийските граматически конструкции (изафет), „Загра – Ески хисар“ се превежда като „Старата крепост на Загора“.

Названието „Ески Загра“ се налага едва през XVII век. Съвременното име – Стара Загора, се утвърждава сравнително късно. През 1871 г., по предложение на първия кмет на града хаджи Господин Славов, то бива официално прието.

Нумизматични рядкости

Всяка промяна в името на града е съпроводена и с промяна в паричната система. Акцент в „Нумизматичен салон 2025“ е изключително рядък сребърен селджукски дирхам на султан Кайхюсрев II.

„Монетата е с изображение на лъв и слънце. Това е много рядък дирхам не само като находка по нашите земи, а и като количество циркулирали монети от този владетел изобщо“, допълва Минкова.

Експозицията може да бъде разгледана в залите на Историческия музей в града. І БГНЕС