България сама по себе си е прекрасна и след толкова дълго време, мога да кажа, че се чувствам вкъщи. Вдъхновяват ме хората, които са около мен, тъй като споделяме много общи неща.  

Това заяви художничката Драгана Павловска при представянето на своята изложба в галерия Credo Bonum, предаде репортер на БГНЕС.

Драгана Павловска е родена във Виница, Северна Македония. Творческата ѝ практика е насочена основно към наративната фигурална живопис, на границата между реалистичното и фантастичното, където образът се превръща в основа за изследване на човешкото състояние.

Младият творец от години живее в София, където е завършила Националната художествена академия. Попитана какво е онова в нашата страна, което ѝ носи вдъхновение, Драгана отговори:

„Това, което ме държи в България, ако трябва да бъда напълно откровена, са хората около мен, които се превърнаха в мое второ семейство. Хора, които ме вдъхновяват, такива каквито са и с които споделям много общи преживявания. Страната сама по себе си е прекрасна и я харесвам и мога да кажа, след толкова много време, че се чувствам вкъщи“.

Павлвовска казва, че чувствата, които не може да изрази с думи, но успява да го направи с четка са „доста смесени и комплексни“. Тя обясни, че в дадена ситуация роля играят много фактори.

„Всички тези фактори сами по себе си носят някакви последствия и са правилни, но същевременно си противоречат помежду си. Затова мисля, че можем да ги наблюдаваме в много аспекти от ежедневието си и от по-важни събития, които наблюдаваме като странични зрители, или в които участваме. Подобни емоции движат нещата в тази изложба“, каза Драгана.

Тя твърди, че нейните картини разказват както лични истории, така и ситуации, на които е била наблюдател.

„На някои неща съм външен наблюдател, но пак ги процесирам през своята собствена призма, по един или друг начин. Включени са някои неща, които сама съм преживявала и неща, които съм наблюдавала. Също има препратки и символи към общопознати контексти“, допълни художничката.  

Според нея основният лайтмотив, повтарящ се в различните картини от изложбата, са „ситуациите, които нямат точно обяснение защо са такива“.

„Те (картините) са различни сами по себе си, но тази базова линия, която върви през всички е точно такава – че са такива, каквито са и не знаем защо е така, но всички го виждаме, всички го усещаме. Можем да го разглеждаме от много различни перспективи, но в края на деня не е нещо, до което можеш да стигнеш като ясен отговор“, обясни творецът и обобщи, че можем да кажем, че необичайното доминира в творбите ѝ.

В заключение Драгана загатна, че има идеи за нова изложба, но тя определено ще е по-различна от настоящата. | БГНЕС