Бюрото и столът, леглото, детската люлка на сина му, дори и личната му пижама – това са само част от личните вещи на една от най-драматичните и провокативни личности на българската поезия от 50-те години на миналия век – Пеньо Пенев, предаде репортер на БГНЕС.

Музеят пази спомена за него, разказва историята му, популяризира стиховете му.

Поетът си отива от земния път по собствено желание, ден след Цветница през 1959 г. Отчаян от пълното му неглижиране в писателските среди в София, в началото на април 1959 г. Пеньо Пенев (1930-1959) решава да се върне в Димитровград. На гарата, преди да се качи на влака, той казва на своята приятелка Ангелина Кайрякова: “Димитровград ме създаде, Димитровград ще ме унищожи!”

На 26-ти април поетът обещава на приятеля си Митко Иванов, главен редактор на вестник „Димитровградска правда”, да подготвят заедно хумористична страница за първомайския брой. Поетът дори взима материали със себе си, по които да пише страницата. Обещал на редактора в понеделник в седем часа сутринта да бъде в редакцията.

Покойният вече професор Иванов разказва години по-късно в спомените си: „Стана седем и трийсет, осем часа, реших да отида да видя защо Пеньо не идва. Отидох в хотел „Москва”, качих се в стая 118 и го видях с едната ръка на стола, с глава паднала върху масата, седящ отпуснатИздаваше някакви хрипове – като видях тубите веронал обаче разбрах какво е станало. Позвъних в милицията и в болницата. Оказа се, че е изпил 60 таблетки.

На 29 април, два дни след погребението на поета, Петър Караангов разказва на Георги Караславов подробности за погребението. Председателят на Съюза на българските писатели отронва: “Жалко за тоя талантлив човек! След Яворов аз не зная друг поет с такава образност като Пеньо Пенев”.

През юни 1962 г. с подкрепата на партийното и градското ръководство на Димитровград на Пеньо посмъртно е присъдена Димитровска награда за литература и изкуство.

През 1964 г. към „Музея на социалистическото строителство” в Димитровград се открива изложба „Пеньо Пенев”, която прераства в постоянна експозиция. От 1970 г. тя е преместена на бул. „Д. Благоев” № 9 в жилището, където е живял поетът. През 1980 г. експозицията е преименувана в Дом-музей „Пеньо Пенев”- Димитровград.

Домът-музей съхранява в своя фонд над 1200 музейни единици. Сред по-интересните музейни експонати са ръкописи на негови произведения и бележници със записки, писма, лични вещи, портрет на Пеньо Пенев нарисуван от сина му - художника Владимир Пенев. Музеят разполага с аудиовизуална система, която позволява да се чуят на запис оригиналните изпълнения на Пеньо Пенев на негови собствени произведения. На разположение на посетителите са и филми, посветени на живота и творчеството на поета. Музеят е организатор на изложби, конкурси, литературни срещи, поклонения, дискусии, научни конференции, спектакли, чествания на годишнини и др.

Дом-музей „П.Пенев” е съорганизатор на Димитровградските дни на поезията “Пеньо Пенев”, които се провеждат на всеки две години в началото на месец май, когато е рождената дата на Пеньо Пенев - 7 май. В рамките на поетичните празници, за високи творчески постижения в поезията се връчва Националната литературна награда „Пеньо Пенев”.

Когато Пеньо Пенев решава да си отиде от този свят, единственият му син Владимир от втората му съпруга Мария Господинова е едва на три години. Днес Владимир Пенев е световноизвестен художник. /БГНЕС