Продоволствената сигурност е част от националната сигурност. Застрашавайки нея, ние застрашаваме националната сигурност. Това заяви председателят на Българска стопанска камара (БСК) Добри Митрев, предаде репортер на БГНЕС. 

БСК организира форум на тема „Продоволствената сигурност на страната под заплаха“, на който участват представители на 15 браншови организации. Поводът е Проектът на Закона за веригите на доставки. 

На събитието не присъстват представители на държавни институции, което Добри Митрев коментира така: „Поканените институции явно ги е страх да се изправят очи в очи с проблемите, с предизвикателствата.“

БСК ще продължи много активно да настоява за спазването на основните принципи в едно свободно пазарно стопанство – принципът на конкуренцията, принципът на равнопоставеност на всички участници в пазара, категоричен е той и отбеляза, че продоволствената сигурност е част от националната сигурност. „Застрашавайки нея, ние застрашаваме националната сигурност“, допълни Митрев.

Председателят на БСК посочи, че предстои приемането на Закона за веригите на доставки на земеделски продукти и храни, но от работодателската организация са силно обезпокоени от него, тъй като в текстовете му не се припокриват целите, свързани с постигане на баланс между участниците във веригите на доставки, да направи пазара по-добър за всички, по-правилно да се разпредели добавената стойност. 

По думите му е изключително важно да се чуят основните проблеми, какви са предизвикателствата и възможните решения, така че да не бъде уязвена конкурентоспособността на българската икономика. Митрев постави и въпроса с подобни законодателни актове ще продължим ли да бъдем пазарна икономика или ще се върнем в плановата такава. 

Станислав Попдончев, заместник-председател на БСК, посочи, че освен Проекта на Закон за веригите на доставки, през изминалата седмица станахме свидетели на нова законодателна инициатива – Проект на закон относно мерките за контрол на цените на основни стоки и услуги. „Тук се включват вече таван на цените, освен таван на надценките. Предлага се възможността за връщане на цени на предходни нива в минало време“, добави той и допълни, че от вчера има още една законодателна инициатива, а именно промени в Закона на въвеждане на еврото, с който се дават редица правомощия на контролните органи – Комисия за защита на потребителите (КЗП) и Национална агенция за приходите (НАП), предвиждат се съществени санкции за всички стопански оператори и се дава възможност на изпълнителната власт в лицето на Министерски съвет (МС) еднолично да определя мерки за намаляване на цените, които да действат в период, който те преценят за необходим, за да се справят със ситуацията. 

Изпълнителният директор на Сдружение „Храни и напитки България“ Яна Стратиева коментира, че се е създало изкуственото усещане, че целта на Закона за веригите на доставки е да намали цените. „Той нито има такава цел, нито може да я постигне. Неговата цел е да се преразпредели печалбата по веригата на доставки. Този закон е особено рисков“, алармира тя и апелира законът да не бъде внесен в този си вид, тъй като той създава рискове за всички по хранителната верига и чрез него се заменя изцяло пазарната икономика. 

Според нея земеделците, които поддържат този закон, са заблудени, като поясни, че с него се въвежда и административна тежест, тъй като той предвижда всеки, който продава каквито и да е храни, да качва цената на всеки един продукт в електронен регистър ежемесечно. „За да се поддържат ниски цени, трябва да се стимулира производството“, каза още Стратиева. 

Бизнесът е основният поддръжник на влизането на България в еврозоната, увери тя и призова: „Недейте да правете така, че ние да получим отрицателен ефект. Моля ви, недейте да рушите нашата работа! Ние не сме спекуланти! Ние работим, за да осигурим продоволствената сигурност. Моля да не се създава изкуствена криза! Ако изкуствено се замразят цените, както пише в този законопроект, интересно какво ще стане на 1 януари 2026 г. Надявам се да надделее и да се върне на масата някакъв здрав разум.“ 

Популизмът и рушенето на пазарни правила под натиск на улицата е изключително опасно, предупреди Стратиева, като уточни, че ще има затворени производства, изнесли се инвеститори и това няма да е добре за никого. 

Атанас Урджанов, заместник-председател на Националния съвет по храните и председател на УС на Асоциацията на месопреработвателите в България, попита какво означава „50% български продукти“ и какво значи „български продукти“. „Откъде да я вземем ние тази българска суровина? Не е тайна, че нашата суровина не ни достига и работим с европейска“, обясни той. 

„Не видят търговска надценка, не видят логистика да е включена“, каза още Урджанов и определи този проектозакон като вреден и допусна наказателна процедура от страна на Европейската комисия (ЕК). 

Мариана Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите, отбеляза, че хлябът е храна от първа необходимост. „Той не е лукс, обаче неговото производство струва пари. Хлябът е най-логистично натоварената храна – той се транспортира всеки ден“, заяви тя и посочи, че макар цената да петрола да е спряла да се покачва, то цената на дизела в България расте. 

Кукушева искрено вярва, че контролните органи ще си свършат работата, ще намерят причината и публично ще оповестят защо в България цената на дизела расте ежеседмично. „Някак незабележимо във времето в последния месец и половина се покачиха цените и на ТОЛ таксите, не знам дали забелязахте“, каза още тя.  | БГНЕС