Фактори като намаляващите цени на енергията, положителните пазарни нагласи, възстановяването на китайската икономика и повторното отваряне на икономиките оказват положително въздействие върху глобалния растеж, докато глобалната инфлация продължава да буди безпокойство.

Последните оценки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) сочат, че вероятността за нисък глобален икономически растеж в близко бъдеще ще се запази, като прогнозите са за 2,7% през 2023 г. и 2,9% през 2024 г.

Като основни фактори, оказващи положително въздействие върху глобалния растеж, са посочени фактори като намаляващите цени на енергията, положителните пазарни нагласи, по-ранното от очакваното възстановяване на китайската икономика от периода след пандемията и повторното отваряне на икономиките.

Същевременно въпросът за глобалната инфлация ще продължи да бъде основен проблем за световната икономика. Докато развитите държави се съсредоточават върху подобряването на общата инфлация, продължаващото нарастване на базисната инфлация поражда сериозни притеснения. Предвижда се инфлацията да достигне 6,6% през 2023 г. и 4,3% през 2024 г. Запазването на по-висока от очакваната устойчивост на инфлацията може да доведе до колебания на пазара в бъдеще, което може да окаже отрицателно въздействие върху растежа.

Продължаващата руско-украинска война представлява друг критичен риск за световната икономика и засилва трайната глобална инфлационна устойчивост. Икономистите от ОИСР подчертават необходимостта от поддържане на строга парична политика до появата на признаци за намаляване на инфлационния натиск, като се обърне особено внимание на преодоляването на негъвкавостта. Наред с тази перспектива експертите от Финансовата дирекция на ОИСР отправят предупреждения и сигнали относно равнищата на публичния дълг сред 38-те държави-членки на ОИСР.

Към днешна дата публичните дългове на държавите от ОИСР надхвърлят 50 трилиона щатски долара, а съотношението на публичните дългове към общия брутен вътрешен продукт (БВП) на 38 държави надхвърля 80%. През 2023 г., в сравнение с 2022 г., необходимостта от нови заеми нарасна значително по-скоро поради повторни заеми или рефинансиране, отколкото поради публични дългове и нарастващи бюджетни дефицити и публични разходи.

През тази година съотношението на публичния дълг със срок до падежа по-малко от три години достигна 30% за всички държави от ОИСР. При разглеждане на 2024 г. и 2025 г. то достига 50%, което показва значителна необходимост от рисково и голямо по обем подновяване на дълга. Това означава, че е необходимо много рисково и голямо подновяване на публичния дълг. На всичкото отгоре, тъй като някои икономисти продължават да настояват, че водещите централни банки трябва да запазят позицията си на „строга парична политика“ в името на приоритетната борба с инфлацията, тази ситуация носи със себе си риск от високи лихвени проценти за публичната страна, наред с което носи и висок коефициент на просрочване. Всъщност средният лихвен процент по заемите на държавите от ОИСР се е увеличил от 1,4% през 2022 г. до 3,3% поради нарастващата глобална необходимост от публични заеми и затягане на паричната политика. /БГНЕС

---------

Керем Алкин е икономист, професор в университета Медипол в Истанбул. Понастоящем е постоянен представител на Турция в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Неговият анализ е публикуван в „Сабах“.