На 25 октомври светът отбелязва Деня на операта - празник на изкуството, което е успяло да надживее векове, да премине през различни епохи и да продължава да вълнува хората със силата на гласа и човешката емоция. В този ден БГНЕС разговаря с един от най-известните и харизматични български оперни певци - Деян Вачков, изпълнител с впечатляваща кариера на международната сцена, който от години е и солист на Варненската опера.

Още с първите си думи Вачков разкрива колко дълбоко е свързан с това изкуство. „За мен операта е сцена, съдба, начин на живот, откакто съм започнал да пея преди 25 години. Другата година правя точно 25 години и ще направя честване. Именно форма на живот, страст, любов, всичко.“

Началото на пътя към операта обаче съвсем не било предопределено. Вачков си спомня с усмивка, че всичко започнало с една идея на майка му. „На 17 години, майка ми - голям почитател на операта, счете, че имам глас, защото обичах да пея песни с китара. Един ден ми каза: „Деяне, ти защо не пробваш да пееш опера?“ Аз в началото бях против, защото завърших испанската гимназия, исках да уча икономика и въобще не съм мислил, че мога да тръгна по този път, звучеше ми като шега.”

Тя обаче не се отказала. Настояла и го свързала със солиста Пеньо Пирозов, техен съсед. „Видя се, че имам някакви данни, започнах да се занимавам и точно за 7-8 месеца успях да се подготвя за консерваторията. Толкова се влюбих в това изкуство и в операта, че оставих всичко останало. Казах: или отивам в казармата, или в консерваторията - и за щастие ме приеха“, разказа Вачков.

Днес, след години труд и стотици роли, той говори за операта с онази смесица от уважение и близост, която идва само с истинското посвещение. „Правя го заради себе си и заради изкуството. Опитвам се да бъда максимално близко до идеята на автора - до това, което е написал, до композитора, да съм точен по нотите, да пречупя образа през себе си, през моите чувства, през моя поглед и да го направя интересен, истински, достъпен за публиката, така че тя да повярва в тази магия, която действително е операта“, каза Деян Вачков. 

За него истинската награда е мигът, в който усеща, че публиката е потънала в онзи особен свят, който операта създава: „Когато ние успеем да накараме публиката да се понесе като в един магичен миг и да се откъсне от реалността, това за нас е най-големият резултат. Ако породим и в тях емоция, това е още по-силно и по-хубаво. Това ни прави щастливи. Заради това правим това изкуство.“

 „Операта не случайно е просъществувала три-четири века, защото е музика, която остава във времето. Тя е ценностна, хубава, красива музика. Харесва се даже на хора, които не разбират от това. Самата интонация, самата мелодия те кара да изпитваш чувства, да виждаш картини, както е в изобразителното изкуство, да си представяш сякаш четеш един роман“, сподели солистът на Варненската опера. 

Вачков вярва, че именно тази универсалност прави операта вечна. „Операта пресъздава живота на хората и е винаги актуална. Макар че може да изпълняваме опера, която се случва някъде много назад във времето, тя винаги остава актуална. Затова по цял свят се цени и все още съществува и съм сигурен, че ще съществува винаги“, каза той. 

Но е откровен и за трудностите: „Днешно време е малко труден период за операта, особено в България, защото за културата не се дават много пари. Надяваме се това да се подобри, защото България винаги е била напред в операта и е оставила страхотни имена по цял свят.“

Деян Вачков е пял на най-престижните сцени по света. „Пял съм действително много по чужбина, учих в Ла Скала две години, 2001-2003. Оттам всъщност започнах да пея най-вече в Италия. Там отговорността е много висока, защото музикантите и певците са на много високо ниво. Но никога не съм подценявал, когато се върна в България да пея. Винаги съм пял с голяма любов и през тези 25 години съм се връщал много често да пея тук“, заяви той. 

Певецът подчерта, че цени да работи у нас и да радва българската публика. „По никакъв начин не съм подценил българската публика и не съм я забравил, а напротив. Опитваме се, както и всички артисти, които пеем и на Запад, да внесем от тамошния занаят, от тамошното можене в България, така че да пораснем още повече.“

Според Вачков публиката е различна навсякъде, но тя винаги търси емоцията. „Има всякаква публика. Според мен в днешно време, тъй като е доста напрегнато, хората търсят по-веселите неща. Действително обичат много оперета, мюзикъли, не толкова драматични моменти. Но големите любители на операта - те обичат всичко. Има публика за двата жанра - и за комедия, и за драма“, отбеляза оперният певец. 

Грижата за гласа му е по-скоро грижа за духа. „Не правя нищо по-специално, като диети или яйца. Те са малко мит. Колкото повече човек се пази, толкова по-изнежен става. Най-вече това, което поражда болестта, е психологично, страхът от това да се разболееш, стресът, който отслабва имунната система. За да бъда здрав, гледам да спортувам много. Обичам да играя плажен тенис с приятели, баскетбол, да бъда в добро настроение, срещайки се с хубави хора, с приятели, да ям здравословно и да правя упражнения, разбира се, почти всекидневно - вокализи, които да поддържат гласа ми във форма“, заяви Вачков и след миг добави: „Най-хубавият учител е сцената.“

Извън операта, той харесва почти всякакъв стил музика. „Обичам всякакви жанрове, но, да кажем, че едни от любимите ми са евъргрийните, които никога не остаряват. Голям фен съм и на хард рок, на алтернативна музика, на модерната, танцувална. Харесвам всичко, стига да е мелодично и да има хубав текст, което все по-рядко се случва.”

Вачков говори за любимите си роли с истинско удовлетворение. „Любимите ми роли са тези, които ми дават възможност да се разгърна повече като артист - по-големи, многопластови, където имаш възможност да бъдеш и един, и друг. Такива са примерно Филип Втори от „Дон Карлос“, Борис Годунов на Мусоргски. Тази година дебютирах една страхотна роля - Мефистофел от „Фауст“ на Гуно.”

Сред последните му роли разказа и за една, която му е оставила особено силно впечатление. „Една страхотна роля, която дебютирах и много ми допадна. Тя е и доста романтична...Летящият холандец на Вагнер. Аз не очаквах, че така силно ще ме впечатли тази музика, защото Вагнер през всичките тези години го бях оставил настрана, още повече немски не е моят език и ми е по-трудно да пея на него, но тя е много дълбока. Този персонаж също много ми допадна, защото повечето опери, които пея, не са с любовен персонаж. Обикновено съм или крал, или съм свещеник, или съм бащата на някой, но нямам тези любовни отношения с партньорите по сцената. Много ми допадна да бъда и тенор на сцената, не само бас“, сподели той. 

В момента Деян Вачков репетира „Русалка“ - спектакъл, който варненската публика ще може да види на 7 ноември от 19:00 ч. След това, на 22 ноември, той отново ще се качи на сцената във „Фауст“. І БГНЕС