Дървените играчки изместиха пластмасата, купуваме все повече игри за „умни деца“

Макар че плюшените мечета и зайчета остават символ на детството, тяхната роля се промени.

 

"Ще изяде ли мишката книжката?“ Класически въпрос, особено във времена на дикплеи и екрани. Битката между класическото детство и технологичната реалност продължава денонощно за вниманието на най-малките. 

Лъч светлина на пазара дават данни от пазарни проучвания на големите търговски вериги за детски стоки у нас - пазарът на физически играчки в България бележи стабилен оборот, макар страната ни все още да е на последно място в Европейския съюз по бюджет, отделян от домакинствата за тази ниша. Средно едно българско семейство харчи по-малко от 500 евро  годишно за играчки (или около 40-50 евро на месец), като сумата скача тройно по време на големи празници като Коледа и 1-ви юни. 

Според данни на Евростат пък вносът на играчки у нас (основно от Китай) нараства с близо 32% на годишна база, което показва, че обемът на покупките се увеличава.

Предпочитанията на децата (и изборът на техните родители) варират силно според възрастовите групи, но три категории държат челната тройка. Първата е от настолни и стратегически игри, които се купуват обикновено за деца над 6 г. и тийнейджъри – в този сегмент се отбелязва ръст от 25%. На второ място се нареждат конструктори и STEM комплекти, които са подходящи за деца от 3 до 12 години. И на трето място - традиционните плюшени играчки, които са най-продавани за бебета и деца до 5 години. Често „плюшките“ се купуват и за подарък, макар и не само за деца. 

Настолните игри изживяват истински ренесанс в България. Те вече не се възприемат като остарели версии на „Не се сърди, човече“, а като сложни, образователни и забавни стратегии. Основни купувачи тук са родителите на деца в училищна възраст (7–14 години). Причината за този бум е желанието на майките и бащите да стимулират живия контакт с децата си. Настолните игри предлагат нещо, което видеоигрите не могат — семейна споделеност вечер или забавление с приятели в реалния свят. На пазара изключително добре се представят и български автори на настолни игри, които залагат на теми от родната история и география.

Макар че плюшените мечета и зайчета остават символ на детството, тяхната роля се промени. Днес те са запазена територия основно за най-малките (0–3 години), където служат за успокоение и развиване на сетивата. При по-големите деца интересът към класическия плюш спада рязко, освен ако играчката не е свързана с популярен анимационен герой или гейминг феномен (като Huggy Wuggy или Minecraft същества). Търговците отчитат, че плюшените играчки са най-честият избор за „бърз подарък“, когато се отива на рожден ден или гостуване. 

Близо 35% от общия бюджет за играчки на едно българско семейство отива за различни видове конструктори. Родителите ги предпочитат, тъй като развиват фината моторика и логиката, а децата се увличат по тях заради възможността да пресъздават цели светове. 

И разбира се, въпреки инфлацията, еврозоната, заплатите, държавните и общински бюджети, и прочие хактори, - българинът не спира да купува играчки, обаче става все по-прагматичен, и купува по-малко на брой, но по-качествени и устойчиви предмети. А 40% от всички играчки за деца, независимо от повода – дали за игра или за подарък, вече се избират и купуват само онлайн.IБГНЕС 

Последвайте ни и в google news бутон