Древногръцката червенофигурна керамика е играла ролята на медии през V-IV в. пр. Хр. Това заяви пред БГНЕС д-р Любава Конова, уредник от Националния исторически музей и автор на книгата „Червенофигурна керамика от некропола на Аполония Понтика (Созопол)“.

Тя обясни, че в класическа Атина по времето на Перикъл, който обхваща периода между Гръцко-персийските войни и Пелопонеските войни през V в. пр. Хр., много малко хора са можели да четат и пишат. Древните гърци са разчитали на визуалното си възприятие, за да разбират света около себе си. 

„Най-важните медии по това време са били театралните представления и червенофигурните съдове. Те възпроизвеждат различни сюжети от митологията, които се избират от майсторите вазописци в зависимост от това кое е политически коректно, какви са тенденциите на времето, какви ценности трябва да бъдат възпитани у хората“, заяви д-р Конова.

Атина изнася червенофигурните съдове в цялото Средиземноморие.  

„Картинките по вазите са фотографски уловени моменти чрез съзерцанието, на които се цели да се постигне синопсис, тоест да се представи една цяла история или разказ. Друг е въпросът какво атиняните и останалите народи разбират от този разказ“, заяви д-р Конова. 

Червенофигурната техника променя принципа на декорация. Глината вече е оцветена в черно, а фигурите се изпълняват в червено. Грънчарската техника се усъвършенства, разработени са методи за изпичане на глазурата и завършване на декорацията. Постепенно червенофигурната техника заменя чернофигурната. Тя става предпочитаната в гръцката керамика. Новата техника обогатява вазописта с голямо количество митологични сюжети, вече се срещат сцени от всекидневния живот, женски образи, интериор от грънчарските работилници, спортни сцени, такива, свързани с образованието и много други. І БГНЕС