Историята на монетите преразказана по нестандартен начин може да даде много интересна информация. Това, което се вижда в нашата експозиция е една много мъничка част от богатството, което се съхранява във фонда на музея. Монетите са представени хронологично и тематично. Основната идея е да се представи циркулацията на монетите в Кюстендил и региона.

Това заяви пред БГНЕС главен асистент д-р Светослава Филипова от Регионалния музей в Кюстендил. С нея разговаряхме за изложбата в музея, която разкрива нумизматичното богатство на Регионалния музей в Кюстендил.

Д-р Филипова обясни, че изложбата дава информация за най-ранните монети, които са намирани в региона, за местонамиранията им и за процеса на самото развитие на сеченето на монетите.

Тя отбеляза, че изложбата обхваща и представя различни периоди на историята. „Най-ранните монети, които са тук са от V век пр. Хр. като е интересна една монета от тракийското племе бизалти”, разкри д-р Филипова.

Уредникът обясни, че изложбата проследява хронологичното идване на монетите. „Има монети на македонските владетели, на тракийските градове, след което продължава вече с основното количество монети - на Римската империя. Това е съвсем логично - Пауталия е един от големите центрове на Балканите, създаден по времето на император Траян. При него една част от градовете в България получават правото да секат собствени монети, един от тях е Пауталия”, отбеляза тя. Д-р Филипова обясни, че тези монети са бронзови като върху лицето на монетите е изобразен ликът на императора, а на гърба името на града. „Интересни са, защото изобразяват освен стандартните божества на гръцко-римския пантеон местни особености - има изображения на храмове и порти, които дават реална представа какво се е случвало в самия град“, заяви тя.

Монетите дават сведения и за търговските отношения на Пауталия.

„Преди идването на римляните, в района на Кюстендил не е съществувал град. Имало е тракийски селища и контактите са били най-силни с Македония”, поясни д-р Филипова и добави, че най-силни са били контактите с градовете от Мала Азия.

Велбъжд е важен център по време на Средновековна България.

„Има регистрирани монети сечени във Велбъжд, но ние нямаме във фонда. Почти липсват монети сечени от българските владетели”, каза тя и уточни, че най-характерното за монетосеченето е, че циркулират византийски монети. „През XIV век започват да се секат български емиративен тип монети - монети на Венеция. В края на втората българска държава контактите с Венецианската република са били много силни. С идването на османците, Велбъжд е един от последните градове, които падат”, разказа тя и посочи, че монетите се заместват с ранноосмански монети, които също се намират по време на разкопките.

По отношение на това кои са най-ценните и интересни експонати, които имат, тя отбеляза, че за нея едни от най-интересните са монетите провинциален бронз. „Всяка една монета сама по себе си е ценна, особено ако е намерена при археологически проучвания, тя вече дава безкрайно много информация. Ранните монети са красиви - монетите на остров Тасос, римските монети и др.“, каза още д-р Филипова. /БГНЕС