Приемът в детските ясли и градини в София отново изправя хиляди родители пред познатото напрежение – ще успеят ли да осигурят място за децата си, дори когато отговарят на всички критерии. Зад статистиката за недостига на места обаче стои далеч по-дълбок проблем – системно недофинансиране, недостиг на кадри и административен хаос.

Според Цвета Игнатова, майка на три деца, близнаци на 4 години и половина и 7-месечно бебе, която в момента преминава през процедурата по кандидатстване за ясла за трети път, измененията на правилата за прием в последния момент създават хаос и поставят семействата в ситуация на постоянна несигурност.

„Шансът да приемат детето ми в желаната ясла, въпреки максималния брой точки, е много малък“, заяви Игнатова пред БГНЕС. По думите ѝ конкуренцията е изключително сериозна – за едно място по социален критерий кандидатстват между пет и шест деца, а за три места по общ критерий – около десет.

Тази година напрежението около приема е допълнително засилено от спорните промени в наредбата за кандидатстване, свързани с адресната регистрация на децата и родителите. Част от родителите вече са започнали да сменят адресните регистрации на децата си в опит да увеличат шансовете си за прием. Допълнително объркване внася и отпадането на определени критерии, както и съдебните спорове около новите правила.

„До последно всеки се чуди ще го има ли това класиране, няма ли да го има, по кои критерии ще бъде и колко точки ще важат“, коментира тя.

Особено тревожен според нея е случаят с яслата, в която вече са посещавали близнаците ѝ и където семейството иска да запише и най-малкото си дете.

Една от яслените групи там е закрита, което рязко намалява местата за прием.

Така за най-малките деца остават едва четири места – три по общ критерий и едно по социален.

Този пример, според Игнатова, показва ясно, че проблемът не винаги е в липсата на сграден фонд.

„Групите се закриват, защото няма достатъчно персонал“, подчерта тя.

Според Игнатова публичният дебат години наред е фокусиран основно върху строежа на нови детски градини, но истинският проблем е друг – липсата на достатъчно добре платени специалисти.

„Персоналът получава смешно ниски пари. Даваме най-ценното си – децата си – на тези хора, а те са безумно ниско заплатени, особено помощният персонал“.

По думите ѝ в частните детски заведения възнагражденията често са двойно по-високи, което логично пренасочва кадрите натам.

Резултатът е недостиг на медицински сестри, учители и помощен персонал в държавните и общинските ясли, което води до затваряне на групи дори там, където има налична база.

Игнатова е категорична, че единственото устойчиво решение е сериозно увеличение на възнагражденията.

„Аз съм за 100% увеличение на заплатите и разширяване на щата. Ако една учителка излезе в болничен, често няма кой да я замести“, коментира още Игнатова

Проблемът има и директно отражение върху семейния бюджет.

За много родители, включително за Игнатова, частната ясла не е реалистична алтернатива заради високите такси.

Допълнително затруднение създава практиката приемът да започва основно през септември.

Това поставя в особено неблагоприятно положение майките на деца, родени в началото на годината – периодът между края на първата година майчинство и началото на учебната година често остава непокрит, което означава месеци на значително по-ниски доходи.

Като специалист в IT сектора Цвета Игнатова критикува и техническата организация на кандидатстването. Според нея системата е твърде негъвкава и не отчита реалните семейни ситуации.

Тя дава пример с невъзможността да бъдат коректно въведени данни за деца с различни бащи, както и с неяснотите около разпределението на служебните номера и честите заблуди сред родителите, че първото желание дава предимство.

„Не е толкова сложно – просто трябва системата да бъде направена така, че да отразява реалния живот“, категорична е тя.

По думите на Игнатова, когато родителите поставят тези въпроси пред Столичната община, Министерството на образованието и Министерството на здравеопазването, често получават прехвърляне на отговорността между институциите.

А докато институциите спорят кой носи отговорност, хиляди семейства остават в неизвестност.

Според Игнатова решението изисква промяна във философията на системата – от механичното увеличаване на сградния фонд към реална инвестиция в хората, които ежедневно се грижат за най-малките.

„За да получим качествена грижа за децата, персоналът трябва да се чувства добре, да бъде уважаван и достойно заплатен“, заяви още Цвета Игнатова.

Нейният частен случай е един от многото, които показват, че "кризата в софийските ясли" не е просто въпрос на недостиг на места, а симптом на дългогодишно подценяване на ранното детско образование. | БГНЕС