Повече от сто са храмовете в България, които носят името „Успение Богородично“. Сред тях е и черквата в родопското село Широка лъка. На Голяма Богородица БГНЕС разказва за храма, вдигнат за по-малко от 40 дни от местните жители. 

Храмът остава завинаги в историята като един пламенен символ на несломимата и истинска християнска вяра на българина, несразена през дългите и тъмни години на робството.

Преди изграждането на църквата „Успение Богородично“ в Широка лъка, още през 1702 г., благодарение на инициативността на свещеник Димитър Митиневски, е построен първият параклис в селото. Свещеникът посвещава над 70 години от живота си на църквата, а след кончината му требите и службите в селото се извършват само лятно време от пътуващи монаси от Атонските манастири.

В началото на 19-ти век широколъчани неколкократно молят Пловдивския митрополит да им изпрати свещеник, и след дълго чакане в църквата е назначено местно момче, което да служи. Това е Костадин Василев-Шоко, но след заговор от корумпирани служители в Митрополията, на Димитровден 1828 г. на неговото място идва свещеник Атанас Григоров. И двамата свещеници, обаче, се борят с всички сили за построяването на голяма църква в селото.

След приключване на руско-турската война от 1828-1829 година, известна още като войната на Адрианополския мир, Султан Махмуд II (30-тия султан на Османската империя) успява да въведе поредица реформи в управлението на империята.

Неговото реформаторско и революционно за ориенталските представи и възприятия управление бележи началото на края на Османската империя и династия.

Според клаузите на Одринския мирен договор, подписан след победата на Османската империя във войната с Русия, султанът предоставя известна религиозна свобода на поробеното население в пределите на държавата и дава своето разрешение на християните далеч по-свободно да изповядват вярата си, да издигат черкви и да строят училища.

Жителите на Широка лъка бързат да се възползват от новите реформи и през 1833 година изпращат пратеници със задачата да се помолят за разрешение в селото им да бъде изграден нов християнски храм. Делегацията, начело с Костадин Василев – Шоко, заминава за Цариград, за да измоли разрешение от Високата порта.

През 1834 г. посителите получили разрешение с документ „Антиминст на църквата от освещаването през 1835 г." да съградят молитвен дом, но с условието той да не е нов, а да е „на основите на стари църкви“. Имало и друго условие – храмът трябвало да бъде издигнат точно за 40 дни.

Избраното място, където и днес откривам храм "Успение Богородично", било точно срещу конака на османски управник в Широка лъка – Смаил ага и видиш ли новият храм щял да го засенчи по хубост.

Главни организатори на строежа са били Тодор Посрев и Дамян Каров от Широка лъка, като те са ръковидили местната строителна група. Главен майстор е бил Митю Киряков – известен строител на църква в Беломорието и Средните Родопи. Името му и до днес е издълбано с големи букви в средата на парапета на балкона.

Материалите за градежа се носели от местност Рупски камък, която се намира на около два километра от мястото на строежа. Людете направили жива верига и камъните се подавали от ръка на ръка.

Народната памет в селото разказва и как мъже, жени, бабички, старци, деца, напуснали домовере си и дошли на мястото на строежа на храма. Започнала денонощна работа по църквата с много радост, тъй като хората отдавна мечтаели за свой храм. Едни копаели, други носили камъни, трети ги подготвяли, четвърти дялали греди, пети приготвяли вар и пясък. Майки с кърмачета на ръце изграждали люлки по дърветата за бебетата, и се втурвали да помагат в строителството.

Благодарение на неуморния труд, широколъчани се справят с нелеката задача за 40 дни да вдигнат храма. Легендата гласи, че нетърпението на хората било толкова голямо, че сградата била готова още на 38-ия ден.

Църквата е иконографисана два пъти. Изображенията от първия слой, нанесен през 1835 г., са от самоук иконописец, изписал източната половина на храма с 37 отделни, несвързани помежду си изображения и сцени. Вторият слой е положен през 1901 г. от Радослав Българов – учител и самоук зограф от Стара Загора.

Стенописите са реставрирани от Националния институт за паметници на културата в периода 1980 – 1987 г., след като през 1973 г. църквата е регистрирана като архитектурен паметник на културата.

Иконостасът е създаден през 1835 г., като десет от иконите са дело на Захарий Зограф от Самоковската школа.

Църквата и до днес е с оригинална дърворезба, икони и стенописи. I БГНЕС