Хиляди, а може би и милиони, малки параклиси са неизменна част от гръцкия пейзаж. Малки, усамотени, сгушени в частни дворове, накацали по скалисти брегове и изникващи като мълчаливи пазители край всеки завой на безкрайните пътища - те са видимият израз на една дълбоко вкоренена вяра, разказващи истории за скръб, благодарност, надежда и дадени обети, които превръщат цяла Гърция в един огромен, осеян с молитва храм на открито, разказва пратеникът на БГНЕС в Гърция.
Пътувайки из страната, от натоварените магистрали на Атика до прашните селски пътища на Крит и Пелопонес, погледът неминуемо се спира на тези миниатюрни светилища. За местните те са толкова обичайни, че често остават незабелязани, но за чужденеца те са интригуващ културен феномен, който разкрива душата на гръцкия народ.
Тези структури носят различни имена и служат за различни цели, но всички са обединени от православната традиция. Най-често срещаните са „кандилакия" (καντηλάκια) или „иконостасиа" (εικονοστάσια) – крайпътните параклиси. Често представляващи малка метална или циментова кутия на постамент, наподобяваща църква в миниатюра, те са мълчаливи свидетели на трагедии. Повечето от тях са издигнати на места, където е станала тежка катастрофа, отнела човешки живот. Вътре, зад стъклена вратичка, гори кандило, поставена е иконата на светец-закрилник, снимка на загиналия, а понякога и лични вещи – цигари, броеница или друг скъп спомен. Те служат едновременно като вечен помен за душата на починалия и като сурово предупреждение към преминаващите шофьори.
Но не всяко „кандило" е белег на трагедия. Някои са израз на дълбока благодарност. Построени са от хора, оцелели по чудо в инцидент, като знак на признателност към светеца, който вярват, че ги е закрилял. В този смисъл те са паметници не на смъртта, а на спасения живот.

„Тама": Обетът, който се превръща в камък и хоросан
Друг вид малки храмове са частните параклиси, известни като „еклисакиа" (εκκλησάκια) или „проскинитариа" (προσκυνητάρια). Те могат да бъдат видени в дворовете на къщи, в маслинови горички или на уединени хълмове с изглед към морето. Често тяхното изграждане е изпълнение на „тама" (τάμα) – свещен обет.
„Тама" е обещание, дадено на Бог или на светец в труден момент – при тежко заболяване, семейна криза или финансови несгоди. Вярващият обещава, че ако молитвата му бъде чута, той ще направи нещо в замяна. Това може да бъде дарение за църква, помощ за нуждаещ се или, в един от най-висшите му изрази, построяването на параклис. Така малкият храм се превръща във физическо доказателство за сбъднато чудо, място за уединение, молитва и благодарност, достъпно не само за семейството, но и за всеки пътник.
Вътрешността на тези параклиси, макар и скромна, е поддържана с изключителна грижа. Винаги има икони, кандило, свещи и понякога дори малка църковна утвар. Вратите им често са оставени отключени, мълчалива покана към всеки да влезе, да запали свещ и да остане за миг насаме с вярата си.

От Античността до днес: Една непрекъсната традиция
Традицията за издигане на светилища на открито има дълбоки корени в гръцката история, простиращи се далеч преди християнството. Древните гърци са строели малки олтари и херми (каменни колони с главата на бог Хермес) по кръстопътища и граници на имоти, за да търсят закрилата на боговете по време на път. С приемането на християнството тази езическа практика не изчезва, а се трансформира и адаптира, като олимпийските божества са заменени от християнски светци.

Архитектурно многообразие: Отпечатъкът на мястото
Архитектурата на тези малки параклиси е изключително разнообразна и отразява местните традиции и материали. В Цикладските острови те са ослепително бели, с кубични форми и яркосини куполи, повтарящи емблематичния стил на големите църкви в Санторини и Миконос. В планинските райони на континентална Гърция, като Епир или Тесалия, параклисите са изградени от местен камък, с покриви от каменни плочи, сякаш израснали от самата земя. Някои са съвсем прости, докато други са богато украсени с мозайки, стенописи и резбовани каменни елементи.
Въпреки че изграждането на крайпътни паметници често се намира в „сива" законова зона, властите проявяват толерантност, разбирайки дълбочината на традицията и емоционалната й стойност за хората.
Милионите малки параклиси по пътищата и в дворовете на Гърция са много повече от религиозни символи. Те са материалната тъкан на една жива вяра, карта на човешките съдби, изписана върху пейзажа. Те са мълчаливият разговор на гърците с тяхната история, тяхната земя и техния Бог – един безкраен репортаж от камък, вяра и светлина.IБГНЕС