Унгарският премиер Виктор Орбан има основна роля в блокирането на предложенията за промени в доклада на Томас Вайц за Северна Македония. Предложенията ще бъдат внесени писмено на пленарното заседание на ЕП. В текста няма нито „многовековен“, нито „многовековни“.

България няма нужда от медиатори. Условията пред Скопие са много ясни. Въртят, сучат, ходят в Австралия, Нова Зеландия, Съединените щати, Канада, Африка, Азия, Европа да обясняват колко е лошо, че са приели и как трябвало да се промени. Губят времето на собствените си граждани.

Това заяви в интервю за БГНЕС евродепутатът Андрей Ковачев (ГЕРБ/ЕНП), след като Комисията по външни работи на Европейския парламент (AFET) прие доклада на Томас Вайц за напредъка на Северна Македония.

Димитър Русков, БГНЕС: Г-н Ковачев, как премиерът на държава кандидат за присъединяване към Европейския съюз „знае всички детайли“ спрямо един доклад, който е вътрешен за Европейския парламент, за една европейска институция?

Андрей Ковачев: Да, Мицкоски в последните няколко седмици многократно излиза пред медиите и казва, че говори с хора в Брюксел, че е доволен от работата си с докладчика Вайц, че знае проектотекстове, които не би трябвало да бъдат публични, което означава, че просто получава информация. Въпросът е откъде – дали е от депутат, дали е от някой служител. Това е едната страна на нещата. Другата страна е да се разбере от вашите зрители или читатели процедурата. Приет беше докладът само във външна комисия. Този доклад отива в пленарна зала.

Не е вярно това, което Християн Мицкоски говореше – че Европейският парламент ще признае „многовековен македонски език и идентичност“. Такова нещо няма, и ако трябва да ползваме друга дума – просто г-н Мицкоски не казва истината, и такова нещо не беше прието в нито един текст. Но за да бъде още по-ясно – Европейската народна партия, Европейските социалисти, Зелените и Либералите ще подновят тези поправки. Предстои да бъде внесено писмено предложението за ясен и недвусмислен текст.

На 24 юни в AFET депутатите – един португалец, един чех, един австриец и трима от „Фидес“ – партията на Виктор Орбан – се противопоставиха да се гласува тази поправка. Щяхме вече да сме свършили с тази работа, но поради това, че Орбан се намеси и поиска от своите евродепутати да помогнат на Християн Мицкоски срещу предложението на ЕНП, където Мицкоски уж принадлежи, ще трябва да се изчака още две седмици и това да се случи в пленарна зала. Той казва, че през тези две седмици жестоко ще работи това да не се случи, което отново е един вид натиск – ако щете, и емоционален натиск – върху колегите. От Скопие говорят неща, които не са верни. Няма такъв пакет, за какъвто Мицкоски говори – „вие ни признайте многовековна македонска идентичност и език, и ние тогава ще вкараме тези няколкостотин българи в конституцията и то само в преамбюла“. Мицкоски няма да получи „бонбон“ (от ЕС), докато омаловажава българите. Много тъжно е, че той реши да тръгне по тази посока.

Явно много го боли г-н Християн Мицкоски, защото според Преговорната рамка, за да започнат преговорите, трябва да бъдат включени българите във всички части на конституцията – не само в преамбюла, а по време на преговорния процес Европейската комисия трябва да оценява напредъка по реализирането на Договора за добросъседство между България и Северна Македония и протоколите към него. В тези протоколи са и всички разписани отделни елементи – борбата с говора на омраза, недискриминацията на открито заявяващи своята българска идентичност граждани на Република Северна Македония, промените в учебниците, премахването на т.нар. „споменици“, които водят до омраза, където е записано на десетки, ако не стотици места, „бугарски фашистки окупатор“ и всички тези елементи от комунистическия режим на бивша Титова Югославия. Това са основни човешки права. Ако се чувстваш българин – да не бъдеш застрашен, да имаш еднакви възможности за кариерно развитие, да можеш да кандидатстваш и за държавна служба, да има открити българи в администрацията – било то в местната, в държавната администрация, в прокуратурата, в полицията, учители. В доклада българската общност е специално спомената.

Димитър Русков, БГНЕС: Политиката на Мицкоски е с много ясно изразен антибългарски и антиевропейски характер, но все пак е последователна. С доклада, макар той да няма категорични последствия и в никакъв случай да не означава отваряне на пътя на Северна Македония към членство, все пак се създава впечатление, че една държава кандидат от 2005 г. има повече влияние от една държава член на ЕС от близо 20 години, каквато е България. Имат ли основания българските граждани да се притесняват?

Андрей Ковачев: Не, категорично не. Дори не виждам защо се е създало такова впечатление. Да, заради няколкото члена и поради това, че процедурата е такава, и заради партията на Орбан, беше отложено с две седмици това уточнение, но тук не става въпрос за това, че ние имаме по-малко или повече влияние, отколкото Християн Мицкоски, а за една процедура, която продължава.

Димитър Русков, БГНЕС: Подчертахте ролята на Виктор Орбан. Какво още трябва да се случи, за да може най-големият съюзник на Сърбия и основен източник на финансови средства за антибългарските медии в Северна Македония да бъде ясно определен като неприятел на България и българската държава да му каже: „Стоп“?

Андрей Ковачев: Аз съм имал възможност да направя това, защото партията на Виктор Орбан беше член на ЕНП, да говоря лично с Виктор Орбан няколко пъти по тази тема. Те финансират медиите на ДПМНЕ в Северна Македония. Отговорът беше: „Да, защото Зоран Заев е финансиран от Сорос, аз се боря със Сорос, ето затова се финансират тези медии.“ Аз му казах, че не знам доколко се борят със Сорос и дали се борят с него, но това, че се борят с нас, е категорично сигурно. Освен това, партия, която има в абревиатурата си ВМРО, да бъде на тези позиции, е алогично. Всеки, който познава историята на ВМРО с цялата ѝ разнообразност, с цепенето, крилата, различните течения, знае, че това е партия на македонските и одринските българи, която е създадена след Берлинския конгрес – първо за автономия на Македония и Одринско, а след сръбската окупация на Вардарска Македония – за една независима Македония. Историята има значение и аз не харесвам, когато колеги казват: „Не ни интересува историята, дайте да гледаме днешния ден.“ Има една важна мисъл, която аз споделям: „Който контролира наратива за историята, контролира настоящето и бъдещето“, защото хората и новите поколения учат по едни учебници. Ако ти в тези учебници си заложил омраза към своя съсед и фалшифицирани интерпретации на събития, които не са се случили така, и хората не са имали тази идентичност, която ти представяш, то ще растат млади поколения, които ще се мразят. Ние искаме ли в нашия общ европейски дом нашите съседи, техните деца, да учат по едни учебници, които да водят до омраза към съседа? Не е това идеята... От другата страна не искат да превъзмогнат югокомунистическата интерпретация на историята и желаят да запазят наратива на югокомунизма, даже да го обогатят с някаква нова история, която сами са си измислили. Затова толкова се притесняват, когато някой им каже, че след 1945 г. се е създала и оформила нова идентичност в част от гражданите на тази държава, които сега се чувстват етнически македонци – и ние това го признаваме. Човешко право на всеки жив човек е да каже: „Аз се чувствам етнически македонец.“ Да, това е негово право. Но те нямат право да променят идентичността на починали хора и нямат право да потискат живи хора, които днес продължават да се чувстват българи и искат да бъдат интегрирани в политическия, икономическия, социалния живот на своята собствена държава.

Димитър Русков, БГНЕС: Да уточним. „Многовековен“ и „многовековни“ в доклада няма.

Андрей Ковачев: Няма и никога не е имало.

Димитър Русков: Да се върнем към очевидното изтичане на информация. Томас Вайц каза пред БГНЕС, че е приятел на България и че по никакъв начин не е бил повлиян – нито от македонското правителство, нито от Християн Мицкоски. Как дефинирате това негово изказване? На второ място, има нещо още по-притеснително. Има основателни съмнения, че за този теч на информация са отговорни Генерална дирекция "Разширяване и източно съседство" на ЕК и нейният ръководител г-н Герт Ян Купман. Тази служба е на пряко подчинение на еврокомисаря по разширяването Марта Кос. Ние се свързахме с тях, досега не сме получили никакъв отговор. Какво би означавала намеса на конкретни служители на Европейската комисия по отношение на доклада?

Андрей Ковачев: Когато се разбра кои ще бъдат докладчиците, отговарящи за Република Северна Македония, аз подготвих за всеки един от тях една сериозна, голяма папка с документи по отношение на ситуацията между Република Северна Македония и България – с копие на английски на Договора за добросъседство, с протоколите, с рамката, със случаите на дискриминация, за да им покажа на какво стъпва европейската интеграция на тази страна – на приетата Преговорна рамка и на заключенията на Съвета от 2022 г. Всичко това е в доклада. Той потвърждава, че това е основата на европейската интеграция.

17-те български евродепутати подписахме едно писмо, в което точно този въпрос поставяме – как така премиерът на страна, която подлежи на оценка, има в реално време комуникация или знае за неща, които се случват „в кухнята“ по отношение на този доклад. Председателят на комисията защити Томас Вайц и каза, че не можем да упрекваме или да нападаме някого, без да знаем и без да имаме конкретни доказателства – и аз също няма да направя такова нещо. Но по отношение на комисията, аз също съм чул – нямам конкретни доказателства – че това е един вид пакет, в който Скопие да получи някакъв „бонбон“ или, на английски, face-saving. Мицкоски използваше темата в предизборната кампания, за да критикува и атакува жестоко предишното управление – първо на Зоран Заев, после на Димитър Ковачевски – и през цялото време да казва: „Те са предателите, аз съм защитникът на македонската идентичност и македонския език.“ Това много напомня и на онзи брутален закон след 1944 г. за защита на македонската чест, където, който каже, че е българин, бива смачкван от тогавашния комунистически режим. Това е ситуацията.

Ние сме поставили въпроса пред Марта Кос. Когато тя заяви, че би искала да бъде „медиатор“ между България и Северна Македония – или по-точно си предложи услугите – аз моментално взех думата и казах: „Много ви моля повече да не прочитате подготвените ви текстове от някого и да не се предлагате за медиатор, защото нямаме нужда от медиатор. Ние нямаме двустранен проблем. Имаме Преговорна рамка и заключенията от Съвета. Те са приети от 27 държави членки – това е основата. Българският парламент прие и специално решение преди няколко дни, в което е записано, че България няма никакви допълнителни условия, освен тези, които са дефинирани в Преговорната рамка. Това са документите, въз основа на които ще се извърши присъединяването на тази държава към ЕС. Отварянето и затварянето на клъстерите, оценяването на напредъка ще се извършва въз основа на тези документи. Сега от Северна Македония въртят, сучат, ходят в Австралия, Нова Зеландия, Съединените щати, Канада, Африка, Азия, Европа, да обясняват колко е лошо, че са го приели, и как трябвало да се промени. Губят времето на собствените си граждани. Няма никакъв двустранен спор. Реалността е, че има приета европейска рамка, която Християн Мицкоски не изпълнява. Това е.

Димитър Русков, БГНЕС: През последните месеци българските евродепутати направиха ли достатъчно, бяха ли достатъчно активни и ефективни, за да защитават и българската, и общоевропейската позиция – не само по този доклад, а въобще що се отнася до евроинтеграционния процес на Северна Македония? В следващите две седмици какво трябва да бъде ясното послание и ясните действия на българските евродепутати, така че да не се допусне повече изкривяване на европейския процес?

Андрей Ковачев: Може би няма друга тема, по която да сме били толкова единни. Не си спомням да е имало друг път, когато 17 български евродепутати да са се подписвали под един текст. По тази тема имаме единство, работим в нашите политически групи, за да убеждаваме колегите си. Да им обясняваме, че не го правим, защото това е някаква наша българска прищявка, а защото е справедливо, обективно, отговаря на реалностите и на поетите ангажименти.

Искаме да запазим в следващите две седмици позициите, които бяха постигнати между четирите основни политически групи, плюс консерваторите и реформистите (ЕКР), които също подкрепят уточнителните текстове, които трябва да бъдат включени. Нашата задача е да не допуснем отново външен натиск, както и заплахи и геополитически апокалиптични предсказания какво щяло да се случи, ако думата „modern“ (съвременен) влезе в текста. Звучи смехотворно и комично, че тази дума щяла да спре европейската интеграция на Република Северна Македония, но Мицкоски сам реши да влезе в този капан, когато непрестанно говореше за „многовековен македонски език и идентичност“, откъдето започнаха и всичките проблеми.

Гражданите на Република Северна Македония трябва сами да се ориентират къде е проблемът. Той не е в България. България продължава да подава ръка. Искаме добросъседство, искаме да помагаме на нашите най-близки по пътя на европейската интеграция. Това е записано и в Договора за добросъседство, който не се изпълнява, и в Съвместната историческа комисия, която не работи. Тази комисия е блокирана, за съжаление. Тя не произвежда за момента нищо, защото е под сериозен политически натиск да не се концентрира върху академичната си работа.

Две неща трябва да бъдат направени в България. Първото е сериозна реформа на Закона за българското гражданство, където да се създаде публичен регистър на всички, които са получили българско гражданство по произход, и то със задна дата – поне от началото на 2000 г. Трябва да има церемония пред знамето и герба, с институционална памет за този паметен момент, когато човек, доброволно дошъл в България и поискал по произход българско гражданство, получава това гражданство. Също така – улесняване на получаването на българско гражданство за онези наши сънародници, които публично заявят своята българска идентичност. Това трябва да бъде публично заявено в декларация, а не както е сега – секретно.

Вторият елемент е комуникационна стратегия на България, за да подпомагаме нашите общности извън граница. Тук българската държава е в дълг към нашите исторически общности в Албания, Косово, Сърбия, Северна Македония, Молдова, Украйна – това са историческите общности. В Съединените щати имаме Македонската патриотична организация, където също трябва да подадем много по-силна ръка. Когато става въпрос за комуникационна стратегия, това означава средства. Българският бюджет ще трябва да отдели тези средства за нашите исторически общности. Не може една частна фондация като тази на г-н Милен Врабевски да дава повече средства, отколкото българската държава. | БГНЕС