Когато на Ален му дошло времето да тръгне на училище, той бил даден в пансион. На Делон му се налага да смени няколко училища заради лошо поведение и неумение да учи. Затова решава да се обучи за месар, за да изкарва пари в един магазин за колбаси.
На 17-годишна възраст Ален отива да служи в армията. Младежът е определен в парашутните войски и изпратен в Индокитай. Заради проблеми с дисциплината, дори и след напредналото си обучение, той често полага тежък труд като наказание.
След като завършва службата си през 1956 г., Делон се премества в Париж. За първи път в столицата той работи като сервитьор в ресторант „Колизеум“ близо до Шанз-Елизе. Именно тук той забелязва популярната френска актриса Бриджит Обер. Между тях започва романс, филмовата звезда води любовника, който е с 10 години по-млад от нея, на филмовия фестивал в Кан. Там той осъзнава, че иска да стане актьор. Колкото повече момчето имало ярка запомняща се външност.
Обер събира любовника с холивудския мениджър Хари Уилсън и френския режисьор Ив Алегър. Начинаещият актьор решава да остане в родината си, където получава предложение да се снима във филма на Алегре „Когато една жена се намеси“ (1957).
Отначало получава само второстепенни роли. Така той се появява във филмите „Бъди красива и мълчи“ (1958), „Кристин“ (1958), „Слаби жени“ (1959). Заради привлекателната си външност той се превъплъщава във фриволни красавици. Минава много време, преди да започне да дава главни роли в сериозни филми. А по-късно външният му вид и е признат за еталон за мъжка красота.
Първият му успех го очаква през 1960 г., когато се снима в екранизацията на романа на Патриша Хайсмит „Талантливият мистър Рипли“ - „На яркото слънце. Той получава трудния персонаж на Том, но Делон се справя перфектно със задачата си, получавайки много похвали от филмовата критика и зрителите.
Младият актьор решава да се премести в Италия, където му предлагат да участва в няколко проекта. Така той се появява във филмите „Роко и неговите братя“ (1960), „Леопардът“ (1962), „Затъмнение“ (1962). Тези творби помагат на французина да разкрие драматичния си талант.
Ален Делон не се страхува да експериментира. Например през 60-те години той се снима в няколко комедийни филма. Сред тях са „Как да живеем добре“ (1961 г.), „Черното лале“ (1964 г.). Сред тях се откроява комедията „Мелодия от мазето“ (1963). Актьорът е номиниран за „Златен глобус“ и е поканен в Холивуд, но работата му в САЩ няма такъв успех.
На сметката му са и такива топ филми във френското кино като „Самурай“ (1967), „Басейн“ (1969), „Скорпион“ (1973), „Двама в града“ (1973), „Зоро“ (1974), „Борсалино“ (1974), „Преход“ (1986). Именно тези произведения му носят световна слава.
В творческата му биография са такива успешни филми като „Завръщането на Казанова“ (1991), „Един шанс за двама“ (1998), „Комисар Монтале: Смъртоносни игри“ (2001), „Лъв“ (2003), „Франк Рива“ (2003-2004).
През 2008 г. Ален се снима в ролята на Юлий Цезар в приключенската комедия „Астерикс на олимпийските игри“.
За края на филмовата си кариера Ален Делон съобщава през май 2017 г. Последният филм с негово участие излиза на екран през 2012 г. В руския проект „Честита нова година, мамо!“ той се появява в една от новелите в образа на самия себе си.
Френският актьор е имал връзка с известни красавици. Сред тях са Бриджит Обер, Катрин Деньов, Марина Влади, Ан Парийо.
През 1959 г. предложение за ръка от него получава австрийската киноактриса Роми Шнайдер. Двамата се запознават на снимачната площадка на филма „Кристин“, сгодени са в продължение на шест години, но до сватба така и не се стига.
Успоредно с това актьорът има връзка с певицата Криста Паефген, която през 1962 г. му ражда син Кристиан Аарон. Въпреки факта, че момчето е отгледано от родителите на актьора, самият Алън не признава бащинството му. Наследникът има трагична съдба, той умира през 2023 г. заради проблеми с наркотиците.
Първата съпруга на френския актьор е актрисата Натали Бартелеми. Двамата сключват брак през 1964 г. Семейството има син Антони Делон, който тръгва по стъпките на звездния си баща. През 1968 г. артистите се развеждат.
През 1968 г. Делон започва да се среща с актрисата Мирей Дарк, като романът им продължава 15 години. От 1987 г. Ален има връзка с холандския модел Розали ван Бремен. Манекенката го дарява с две деца - дъщеря Анушка (родена през 1990 г.) и син Ален-Фабиен (1994 г.). През 2001 г. двойката се разделя.
Здравословните проблеми на френския актьор започнаха през 2019 г. Тогава той получи инсулт. Наложи се да му бъде направена операция, след което се лекуваше във френски и швейцарски клиники. Но успя да се възстанови бързо и дори посети фестивала в Кан, където бе удостоен със „Златна палма“ за приноса си към развитието на киното.
През пролетта на 2022 г. се появиха съобщения за желанието на звездата на френското кино да направи евтаназия. Причината за това решение е влошено здравословно състояние. Инсулт провокира у него развитието на болестта на Алцхаймер и рак, мъжът спира да излиза от къщи. Ситуацията се усложнява и от психологическото състояние на актьора. Ален Делон преживява тежко смъртта на бившата си съпруга Натали Бартелеми и приятеля си Жан-Пол Белмондо. Въпреки това, тази идея, той отказва.
На 18 август 2024 г. френското издание Le Figaro съобщава за смъртта на Ален Делон. Френският актьор умира, заобиколен от близките си. Тази новина е потвърдена от децата му Фабиен, Анушка и Антъни. Според роднините филмовата звезда е починала в собствения си дом. Причината за смъртта не се назовава. Той е бил на 88 години. | БГНЕС