На 17 км от град Варна и само на 3 км от курорта "Златни пясъци" има място, обвито в мистика, около което се носят множество легенди и предания. Място, на което мнозина, посетили го, споделят, че усещат Божието присъствие.

Това е Аладжа манастир - един от най-красивите средновековни скални манастири в България и един от най-старите християнски центрове на Балканския полуостров.

Привлечен от неговата древна история, екип на Агенция БГНЕС посети манастира, където за него разказа уредникът му Горан Стефанов.

„Аладжа манастир е изграден в края на XII - началото на XIII век. Думата "Аладжа" идва от османо-турски или може би арабско-персийски и означава "пъстър". Така се е наричал заради огромния брой стенописи, с които е бил изографисан. Но поради атмосферните явления в края на XVIII - началото на XIX век се срутва фасадата и от тези стенописи са достигнали малко до наши дни“, започна разказа си той.

„Манастирът е построен от монаси - изграден е в скала, която поради порестата си структура е много лесна за обработка. Той се състои от три храма - главен храм, параклис и още един, от който са останали само фрагменти“, продължи Стефанов.

Манастирът е вдълбан в скалите, чрез естествени пещери, които са меки варовикови отлагания на дъното на вече несъществуващото Сарматско море. Скалният манастир е врязан в отвесните образувания на Франгенското плато на 40 м надморска височина.

Помещенията на манастира са издълбани на две нива. На първото са били разположени манастирската църква, монашеските килии, малка гробищна църква и криптата. Второто е естествена скална ниша, в източния край на която е изграден манастирски параклис.

След падането на България под османско владичество, в края на XIV в. Аладжа манастир постепенно запада и вероятно към XVI-XVII век е изоставен.

Първи тук са започнали разкопки братята Шкорпил, под ръководството на Варненското археологическо дружество и музей. Според Карел Шкорпил, се е казвал „Свети Спас“, тъй като през XVIII-XIX век се е посещавал от местното население на Спасовден. На първия етаж на манастира може да се види надпис: „Св. Спас - Христос Спасител - предполагаем патрон на манастира през XIII- XIV век (според Карел Шкорпил)“, под който има оставени от посетители множество монети.

За манастира се носят много легенди. Една от тях е за скрити предмети и съкровища, но до този момент все още нищо не е открито. Друга легенда разказва за лабиринт от подземни тунели, част от които са манастирските пещери.

„Преданията, свързани с манастира, са за една мистична фигура - монах, който броди в тези гори, така нареченият Рим папа, който вероятно стои тук от време оно, от времето на манастира, и все още слуша молитвите на хората“, разказа за най-мистичната от легендите за древния храм и Горан Стефанов.

Рим папа е живял в Югоизточна България, в днешните земи на Македония и Сърбия и други региони, където е бил сравняван със зъл дух, гонен със заклинания. Но за самия Аладжа манастир и околностите духът му е бил приеман като защитник и покровител.

Кое от преданията е истина, вероятно ще остане достояние единствено на монасите-аскети, обитавали го по времето на съществуването му. Свидетелства за техните свещени молитвени ритуали има по стените и таваните на манастира, опушени и почернели от факлите и кандилата им.

През 1957 г. Аладжа манастир е обявен за национален паметник на културата, а в периода 1966-1989 г. е в списъка на 100-те национални туристически обекта. Сега той функционира като музеен комплекс.

По думите на Горан Стефанов манастирът е изключително посещавано място, което според него се дължи на сакралната му същност, на смисловото му и духовно значение.

„Все пак той е едно духовно място, заредено с много положителна енергия. Място, в което Бог чува молитвите“, увери той.

По неговите думи има множество свидетелства, че хората срещат Бог тук.

„Интересна е една бележка, която намерих, с молитва за изцеление. След това на същото място беше сложена втора бележка с абсолютно същия почерк, на която беше написано „Благодаря за изцелението“, спомена едно от доказателствата манастирският уредник.

Горан Стефанов е убеден, че места като Аладжа манастир трябва да бъдат съхранени, защото „носят нашата история, нашата духовна култура, и могат да я предадат на поколенията“.

„И не на последно място, това са места, в които Бог чува молитвите ни“, заяви за БГНЕС пазителят на Аладжа манастир. /БГНЕС