Почти всички държави-членки на ЕС заявиха, че искат Украйна да се присъедини към съюза, но част от лидерите признават, че ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен действа прекалено прибързано.

Украйна и Молдова ще започнат официални преговори за членство през 2024 г.

Но интегрирането на разкъсваната от войната Украйна в блока може да доведе до огромни разходи за съществуващите държави членки.

Дори най-близките поддръжници на Украйна - Полша и балтийските държави изглежда са се отдръпнали. Те могат да се превърнат от нетни получатели в нетни платци в блоковия бюджет.

Зад кулисите представителите на ЕС се опитват да успокоят притесненията. Те заявиха, че преговорите могат да започнат, но приемането може да отнеме години или дори десетилетия.

Шестте държави от Западните Балкани, които все още очакват членство в ЕС, биха искали да последват стъпките на регионалната гордост Хърватия и да се присъединят към блока.

Някои от тях чакат вече 20 години и сега наблюдават с недоверие как Украйна и Молдова придвижват напред своите кандидатури.

Очаква се Черна гора, Албания и Северна Македония да получат присъединителни срокове, отчасти за да се смекчи нарастващото руско и китайско влияние на Балканите.

Перспективите за присъединяване на Сърбия и Косово изглеждат не толкова непосредствени, тъй като продължаващите конфликти между двете страни възпрепятстват напредъка им.

Босна и Херцеговина се бори да премахне статута си на нефункционираща държава. Най-голямата пречка там е конфликтът между босненските сърби и други етнически групи, подклаждан от Русия.

Междувременно решението на Европейския съвет да започне преговори за членство с Украйна и Молдова подчерта политическата решимост на Брюксел да улесни политико-техническите процеси, които позволяват разширяване на Изток.

Геополитическата спънка на Виктор Орбан беше неутрализирана чрез фактическото "откупуване" на ветото на Унгария чрез отблокиране на 10 млрд. евро от европейските фондове. По този начин, макар и на сериозна репутационна цена, ЕС успя да преодолее политическа конфронтация с Орбан, която би се отразила на имиджа на Украйна и косвено на проукраинската солидарност.

Изправени пред протести на шофьори на камиони и фермери в Полша, Словакия и Унгария през последните месеци на 2023 г., украинските власти избегнаха конфронтация с евроскептичните националисти на европейско равнище във връзка с преговорите за присъединяване.

Въпреки това Орбан се превърна в своеобразен символ на съпротивата на националистическите сили на държавите членки срещу елитите, олицетворявани от институциите на ЕС.

Годината 2024 ще определи отчасти динамиката на процесите на разширяване на ЕС. Вероятността за засилване на евроскептичните сили в европейския законодателен орган в резултат на изборите през лятото на 2024 г. засега е по-малка.

Социологическите проучвания показват, че Европейската народна партия и социалдемократите може да продължат да доминират в Европейския парламент. Европейската политическа констелация ще остане непроменена, ако проблемите на континента, миграцията или кризата с разходите за живот, се запазят в сегашните си размери.

В същото време, почти две години след началото на руската инвазия в Украйна, въпросът за сигурността може да ангажира по-малко внимание на избирателите. Овладяването на несигурността, породена от руската военна агресия, е голяма част от мотивите на европейските лидери да започнат преговори за членство с Украйна възможно най-скоро. По същество руският фактор може да има двоен ефект върху разширяването на ЕС на изток.

ЕС и новите страни кандидатки могат да използват строго геостратегически причини, за да мобилизират институциите и населението да приемат по-голяма европейска интеграция.

Фактът, че перспективата за разширяване на ЕС най-накрая се възприема сериозно, е знак за това колко силно войната в Украйна се отразява отвъд фронтовата линия.

Лидерите на Европа, както никога досега, започнаха да говорят за дати: 2030 г., за завършване на трансформацията на блока и приемане на нови членове. Начело на опашката са Албания, Черна гора и Северна Македония. /БГНЕС

------

Брикхилда Юрай, "Албениън пост"