Човешкият живот може да бъде ограничен до приблизително 200 години, ако в бъдеще бъдат успешно внедрени съвременни лечения срещу стареенето. Това показва ново проучване, за което съобщава британският в. „Индипендънт“.

 Учените са се опитвали да определят дали има ограничение за човешкия живот, ако бъдат елиминирани всички основни причини за стареенето, с изключение на промените в клетъчната ДНК, наречени соматични мутации. „ДНК мутациите обикновено се натрупват през целия живот чрез клетъчно делене или в резултат на метаболитни или екологични увреждания, което прави този важен фактор за стареенето труден за елиминиране“, обяснява публикацията. Учените са моделирали идеален сценарий, при който може да се елиминират други ключови фактори на стареенето, като хронично възпаление, митохондриална дисфункция и натрупване на стареещи клетки. „Разработихме система за постепенно моделиране, която постепенно включва фактори, допринасящи за стареенето, в модел на динамика на оцеляване на популацията, който използвахме, за да оценим границите на продължителността на живота, ако бъдат елиминирани всички белези на стареене, с изключение на соматичните мутации“, подчертават те в проучването. Откритието показва, че различните органи обикновено реагират различно на увреждания, причинени от ДНК мутации. Освен това мозъкът и сърцето са особено уязвими, тъй като някои от най-важните им клетки рядко се делят или заменят след раждането. За разлика от това, черният дроб постоянно замества стареещите и износени клетки. 

Когато учените комбинираха резултатите от моделирането на различни органи в един модел, те откриха, че хората, чието стареене е обусловено единствено от мутации, биха могли да достигнат средна продължителност на живота от 146 до 194 години. „Нашите резултати показват, че дори ако всички признаци на стареене, с изключение на соматичните мутации, бъдат елиминирани, средната продължителност на живота на човека би достигнала 146–194 години, приблизително двойно повече от сегашните 79 години. Тази приблизително двукратна разлика в средната продължителност на живота предполага, че други признаци на стареене вероятно имат поне толкова влияние върху ограничаването на човешкия живот, колкото и соматичните мутации“, добавя проучването. 

Отделно проучване на хора над 100-годишна възраст стига до извода, че няма формула за дълголетие. Екип от изследователи, ръководен от фармаколога Шайма Ибрахим от Американския университет в Кайро, анализира 124 проучвания, публикувани през последните 55 години, върху столетници и суперстолетници, съобщава австралийското издание Sciencealert. Учените са стигнали до заключението, че няма „магическа формула“ за дълголетие. Вместо това, животът до 100 години и повече е резултат от комбинация от много фактори – генетика, начин на живот, здраве, социална среда и дори известна доза късмет. Авторите на изследването отбелязват, че хората, които достигат такава почтена възраст, нямат нито една тайна. По-скоро те натрупват малки предимства през целия си живот, които с течение на времето оказват положително въздействие върху здравето. Биологични изследвания показват, че столетниците често проявяват по-ефективно възстановяване на ДНК, по-здрави митохондрии, по-добър контрол на възпалението и метаболитни характеристики, които могат да предпазят тялото от свързани с възрастта заболявания. 

В същото време учените подчертават, че няма един-единствен „ген на дълголетието“. Според тях продължителността на живота се определя от комбинация от голям брой генетични варианти, всеки от които поотделно има незначителен ефект, но заедно те могат значително да увеличат шансовете за по-дълъг живот. | БГНЕС