Навършват се 148 години от един от най-кървавите дни в българската история – Старозагорското клане. От 19 до 21 юли 1877 година са избити 14 500 българи по заповед на Осман паша. 

След обявяването на война от страна на Руската империя срещу Османската, когато руската армия достига град Стара Загора той е временно освободен, след което там влизат генералите Гурко и Столетов. По решения на генералния щаб на армията българското опълчение и руската армия отстъпват при позициите на връх Свети Никола при прохода Шипка. 

Няколко дни по-късно османските войски навлизат в Стара Загора и започват яростно клане и изтезание над местните българи. Убити са 14 500 души, а целият град е подпален. Множество жени и деца са били изнасилвани по заповед на Осман паша от османския аскер, много от тях са били продавани на робски пазари в Истанбул. Не всички оцелели клането са имали късмета да достигнат северна България, защото част от аскера започва да  преследва и издирва бягащите.

Ето как Константин Иречек описва града след като го посещава няколко пъти след Освобождението: „Стара Загора съвършено изгоряла освен една махала на запад и няколко улици по краищата. Нейните жители избягали само с това, което имали на себе си. Който останал да събира своите неща или с надежда, че турците ще бъдат отблъснати, бил изгубен и никой вече за него не е чувал. Турците, черкезите, арнаутските и малоазийските башибозуци над никого не се смилявали и наред убивали всичко. Няма семейство в Стара Загора, което да не е изгубило повечето от своите членове, даже много родове от този ден съвършено изчезнали. Мъртви тела не се намерили. По-късно колкото човешки кости се изровили между изгорелите къщи били събрани накуп в една църква: кости на приятели и неприятели, на войници, на жени и деца, на руси и българи, турци и черкези, всички заедно, тъй като тук всички са били равни.“

Ужасът от случилото се разнася бързо из Европа и света благодарение на журналисти и дипломати, което допринася за растящата международна подкрепа за българската кауза.

старозагорското клане остава траен белег в националната памет. То показва високата цена, която българският народ плаща за своята свобода. Трагедията се помни не само като акт на жестокост, но и като свидетелство за несломимия дух на едно поробено, но борбено население.

Поклон пред жертвите на старозагорското клане! | БГНЕС.