В понеделник вечер стартираха празненствата по случай 100-годишнината на Читалище "Антон Страшимиров-1926", София, и кино "Влайкова".

Датата не е избрана случайно – именно на 16 февруари 1926 г. Мария Влайкова подписва завещанието си, с което дарява на столичани емблематичната сграда, която и до днес съхранява традицията и градския дух, предаде репортер на БГНЕС.

Празненствата започнаха в емблематичната зала на улица „Иван Асен II“ 11 с концерт и главно участие на 15-годишния музикален тийн феномен Филип Донков. Свободни места нямаше! Събитието уважиха културни дейци, кварталната общност, кметът на "Средец" Трайчо Трайков и бившият столичен кмет Йорданка Фандъкова. 

Трайков връчи статуетка за признателност за приноса към културния и обществен живот на режисьора Олег Ковачев, който е председател на настоятелството на Образцовото Народно читалище „Антон Страшимиров – 1926“.

Двуетажната сграда на столичната улица „Иван Асен II“ №11 в комплекса „Яворов“ стои като затисната от по-високите, главно жилищни сгради около нея. Но филмовите афиши от витрината на приземния етаж подсказват, че това не е обикновена сграда. Отместваш поглед и той попада на двата „опънати“ надписа най-отгоре „Кино“, а над една от витрините виждаш неголямата табела - „Кино Влайкова“. Тя стърчи от стената, за да се вижда от минувачите. Вглеждаш се във фасадата и виждаш типичната паметна табела, на която пише, че „тази сграда е построена и дарена на обществеността и народното читалище в квартал „Иван Асен II“ 16.11.1926 г. от родолюбивата българка Мария Т. Влайкова. С признателност ОНЧ „Антон Страшимиров“. ОНЧ е Образцово народно читалище.

Прекрачиш ли прага на сградата, попадаш в едно фоайе с много задушевна ретроатмосфера чак от първите десетилетия на миналия век. Тази обстановка е развеселена и с интериорна закачка. Завеса леко прикрива врата с надписа „Тоалетна“, но не мислете, че отворите ли вратата, веднага попадате в санитарния възел. Той е цял етаж по надолу, но докато слизате по стълбите, стените отстрани ви потапят в света на киното. „То от киното не се забременява, „Вчера“, 1988“, гласи единият от контрастните надписите върху оцветените със зелен лимон стени. „Риба, ама цаца…Цаца, ама риба, “Кит”, 1970“. Има и сентенции от световната кино класика: „I’m gonna make him an offer he can’t refuse“, The Godfather, 1972“ или „And made the force be with you“ – Star wars&A new hope, 1977”.

От фоайето влизаш в самата модерно обновената кино- и театрална зала със 110 удобни кресла с достатъчно място за разминаване, докато зрителят стигне до отредения му номер. Надписи напомнят имената на 285-те дарители, предоставили 72 859 лева за периода декември 2019-юли 2020, с които е реновирана залата и е спасено киното и читалището. Има отделен списък с дарители от сферата на изкуството, много от които са популярни имена, има и много неизвестни дарители. В самата зала ретроатмосферата наднича от стари снимки на Тодор и Мария Влайкови, сами и в компания с приятели, включително с Яворов. Наднича и от стара карта на София, на която е обозначено мястото на киното, намирало се тогава отвъд източната граница на столицата, минавала по Перловската река, сега канала.

Кино "Влайкова" остана единственото запазено квартално кино. I БГНЕС