Десет двустранни търговски камари и бизнес организации в България се обявиха срещу предложените промени в Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) и Закона за защита на потребителите (ЗЗП), предупреждавайки, че те нарушават принципите на пазарната икономика, създават риск за продоволствената сигурност и могат да доведат до по-високи цени и по-ниско доверие на инвеститорите, предаде БГНЕС.

В съвместна позиция, изпратена до председателя на Народното събрание и всички народни представители, организациите заявяват, че разбират обществените очаквания за овладяване на инфлацията, но според тях предлаганите законодателни мерки се съсредоточават единствено върху търговията, без да адресират дълбоките структурни проблеми по веригата за производство и доставка на храни.

Според бизнеса проектите за промени ограничават свободната стопанска инициатива и въвеждат намеса в договорните отношения между участниците на пазара, която надхвърля обществения интерес и принципа на пропорционалност.

Камарите критикуват и начина, по който се подготвят измененията. По думите им за пореден път значими законодателни промени се предлагат без достатъчна оценка на въздействието и без задълбочено обществено обсъждане със засегнатите страни.

Сред най-сериозните възражения е предложението за т.нар. обратна доказателствена тежест при част от новите нарушения в Закона за защита на конкуренцията. Според организациите това поставя бизнеса в положение да доказва своята невинност, докато Комисията за защита на конкуренцията може да налага санкции до 10% от годишния оборот при наличие на съмнения за нарушение.

Бизнесът изразява тревога и от предложението КЗК да получи правомощия да налага временни мерки, включително промени в търговската политика и цените на компаниите още по време на разследване. Според подписалите позицията това представлява пряка намеса в ценообразуването на частни субекти и противоречи на принципите на свободния пазар.

Критики предизвиква и идеята за създаване на Централен регистър за проследимост по веригата на доставки. Според камарите той ще увеличи административната тежест за бизнеса и създава риск от злоупотреба с чувствителна търговска информация.

Организациите възразяват и срещу част от новите разпоредби за нелоялни търговски практики. По тяхно мнение се забраняват широко разпространени и законни търговски механизми като бонуси при достигане на определени обеми продажби и съвместни промоционални кампании между търговци и доставчици. Според тях това може да доведе до по-малко промоции, ограничаване на асортимента и по-високи цени за потребителите.

Особено остро е несъгласието с предложението за удължаване на ограниченията върху увеличаването на цените без обективно икономическо основание. Представителите на бизнеса посочват, че първоначално временната мярка е била предвидена за един месец, а впоследствие е удължена до август 2026 г. Според тях новото предложение за допълнително удължаване до общо 24 месеца е безпрецедентно за държавите от Европейския съюз, приели еврото, и подменя пазарните механизми с административно регулиране.

В заключение камарите предупреждават, че предложените промени няма да решат структурните проблеми в производството на храни и продоволствената сигурност, но могат да доведат до допълнителен инфлационен натиск, влошаване на бизнес средата и отслабване на инвестиционния интерес към България.

Позицията е подкрепена от 10 двустранни търговски камари и бизнес организации – Американската търговска камара в България, Белгия–България–Люксембург бизнес клуб, Българо-испанската търговска камара, Българо-швейцарската търговска камара, Българо-чешката търговска камара, Германо-българската индустриално-търговска камара, Гръцко-българския бизнес съвет, Италианската търговска камара в България, Конфиндустрия България и Нидерландската търговска камара в България. І БГНЕС