В продължение на две седмици държавите, участващи в конференцията, ще трябва да решат дали развитите страни ще увеличат финансирането на борбата с изменението на климата. Много световни лидери обаче не можаха да присъстват на срещата на върха, а в страната организатор на COP29 в навечерието на събитието избухна скандал, коментира Би Би Си.
29-ата Конференция на ООН по изменението на климата (COP29) започна на 11 ноември с някои високопоставени изявления: Мухтар Бабаев, председател на събитието и бивш вицепрезидент на държавната петролна и газова компания Socar, заяви, че светът е „на път към катастрофа“ и срещата на върха представлява „момент на истината“ за световните цели в областта на климата.
Най-важната точка в дневния ред на COP29 е да се постигне съгласие за отпускане на до 1 трилион долара годишно за финансиране на борбата с изменението на климата в развиващите се страни. Сега това финансиране е в размер на 100 млрд. долара и изтича тази година. От 2020 г. насам богатите, или развитите, страни невинаги изпълняват тези ангажименти, отбелязва Ройтерс, което води до нарастващо недоверие сред уязвимите от климатичните промени страни в света.
Финансирането на борбата с изменението на климата не е благотворителност, заяви Саймън Стийл, изпълнителен секретар на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата. Според него подобни стъпки са изцяло в интерес на всяка държава, включително на най-големите и богатите.
„Ако поне две трети от страните в света не могат да си позволят да намалят драстично емисиите си на въглероден диоксид в атмосферата, всяка страна ще плати жестока цена“, подчерта той.
Миналата година на подобна среща на върха в Дубай страните се споразумяха за постепенно спиране на изкопаемите горива, но оттогава насам употребата и продажбите им продължават да нарастват, като в някои страни, като САЩ и Азербайджан, се разработват нови находища. Експертите предполагат, че COP29 едва ли ще определи крайни срокове или ще затегне изискванията към изкопаемите горива, въпреки че някои страни може да подкрепят прекратяването на разрешителните за нови електроцентрали, работещи с въглища.
В дневния ред на срещата на върха е включен и напредък по обещанието за утрояване на капацитета за възобновяема енергия и удвояване на енергийната ефективност като начин за намаляване на търсенето на изкопаеми горива.
Друга тема за обсъждане ще бъде очевидният неуспех при спазването на Парижките споразумения: през 2015 г. във френската столица около 200 държави се договориха да работят, за да гарантират, че средната глобална температура няма да се повиши с повече от 2˚C спрямо нивата от прединдустриалната епоха, и ако е възможно, да я намалят до 1,5˚C.
Наскоро Световната метеорологична организация обяви, че 2024 г. ще бъде най-топлата година в историята досега. Средната температура от януари до септември е с 1,54˚ по-висока от тази в края на XIX век. Това означава, че светът вече е „извън“ определените граници.

Кой не успя да присъства на срещата на върха

В конференцията участват представители на около 200 държави. Много световни лидери обаче ще пропуснат тазгодишната среща на върха.
Ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че трябва да се съсредоточи върху институционалните си задължения и да се подготви за втория си мандат: той ще започне на 1 декември. Тя ще бъде заменена от председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, европейския комисар по въпросите на опазването на климата Вопке Хукстра и европейския комисар по енергетиката Кадри Симсон.
Френският президент Еманюел Макрон отказа да отиде на конференцията и заяви, че отношенията между Франция и Азербайджан са се влошили, след като Франция осъди военната операция на Азербайджан в Нагорни Карабах. Германският канцлер Олаф Шолц планираше да отиде на COP29, но отмени пътуването си на фона на политическата криза в страната, започнала след разпадането на управляващата коалиция.
Тъй като срещата на върха се провежда няколко дни след изборите в САЩ, настоящият президент Джо Байдън няма да присъства на срещата на върха, а делегацията на САЩ ще бъде ръководена от Джон Подеста, президентски съветник по международната политика в областта на климата.
Нито кралят на Великобритания Чарлз III, нито бразилският президент Луис Инасио Лула да Силва ще присъстват на срещата на върха: първият все още се възстановява от лечение на рак, а вторият - от травма на главата.
Министър-председателят Михаил Мишустин ще представлява Русия в Баку вместо президента Владимир Путин. През октомври посланикът на Украйна в ЕС Всеволод Ченцов заяви пред „Политико“, че международната общност трябва да откаже да присъства на срещата на върха, ако Путин вземе участие в нея.
Сред световните лидери конференцията ще пропуснат и канадският министър-председател Джъстин Трюдо, индийският министър-председател Нарендра Моди, китайският президент Си Дзинпин, южноафриканският министър-председател Сирил Рамафоса и австралийският министър-председател Антъни Албанес.
По-рано, напротив, броят на участниците в COP се увеличаваше всяка година. Но след като на миналогодишната среща на върха присъстваха повече от 83 000 души, организаторите бяха обвинени в лицемерие: всички тези хора пристигат със самолети, които оказват отрицателно въздействие върху климата. Затова беше решено броят на участниците да бъде намален на 40 000. Приблизително същият брой хора пътуваха до Глазгоу за COP26.

Как Доналд Тръмп може да повлияе на COP29

Дебатът за увеличаване на финансирането на борбата с изменението на климата от страна на развитите държави ще се проведе на фона на неотдавнашното изявление на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп за предстоящото повторно излизане на страната от Парижкото споразумение (той смята, че изменението на климата е измислица). Както отбелязва Ройтерс, подобна стъпка на САЩ може да накара други държави да се откажат от предишни ангажименти или да намалят амбициите си за борба с изменението на климата.
„САЩ са втората по големина страна, която отделя емисии. Това е най-голямата икономика в света... Ако те не си поставят амбициозна цел, защо ние да го правим?“, цитира агенцията думите на Марк Ванхокелен, посланик на ЕС по въпросите на климата от 2019 до 2023 г.
В петък „Ню Йорк Таймс“ съобщи, че екипът на Тръмп вече е подготвил указ за оттегляне от Парижкото споразумение. Възможно е също така размерът на някои защитени територии да бъде намален, за да могат там да се сондират и строят мини. Освен това експертите очакват Тръмп да отмени ограниченията върху износа на нефт и газ и да наложи по-високи мита върху електромобилите и соларните панели от Китай.
Резултатите от президентските избори в САЩ разочароваха загрижените за изменението на климата, призна  на COP29 Джон Подеста, който оглавява делегацията на САЩ. Въпреки това работата за борба с тях в страната ще продължи така или иначе, обеща той. 

Защо срещата на върха се провежда в Баку?

Икономиката на Азербайджан, който е домакин на COP29, е почти изцяло зависима от изкопаемите горива, които са основният двигател на глобалното затопляне, пише „Ню Йорк Таймс“.
Как тогава Баку успя да организира срещата на върха?
Според изданието срещата на върха на ООН за климата трябва да се провежда всяка година в различна част на света. Домакин на COP29 трябваше да бъде една от страните от източноевропейската група, която включва повечето от бившите съветски републики. Но в месеци на ожесточени дебати в рамките на блока Русия блокира избора на всяка страна, която осъди инвазията ѝ в Украйна, като наложи вето на потенциални кандидати като България, Словения и Молдова. Армения и Азербайджан останаха последните претенденти.
Те заплашиха да блокират кандидатурите си, но Русия, както отбелязва „Ню Йорк Таймс“, посредничи и в крайна сметка страните постигнаха споразумение: Азербайджан върна 32 арменски военнопленници, а Армения оттегли възраженията си срещу кандидатурата на Азербайджан.
Както пише Би Би Си, решението за провеждане на голяма международна конференция по въпросите на изменението на климата в страна износителка на нефт и газ, в която не се разделят отпадъците и в която журналисти и правозащитници са хвърлени в затвора, разгневи организациите за зелена енергия и международните наблюдатели.
Transparency International, например, нарече провеждането на конференцията за климата в Азербайджан „тревожен конфликт на интереси“. Те също така обърнаха внимание на факта, че председател на събитието ще бъде човек, който преди това е заемал ръководни постове в държавната петролна компания в продължение на 20 години.
В резултат на това скандалът в навечерието на срещата на върха наистина се случи.

Скандал в навечерието на срещата на върха

Нефтената и газовата промишленост представляват почти половината от икономиката на Азербайджан и повече от 90% от износа му. Основният експортен продукт е петролът, а на второ място е газът. Именно той се предлага от Азербайджан като гориво за „преходния период“.
Европа се стреми да намали зависимостта си от руския газ. Както прогнозира Ройтерс, износът на газ от Азербайджан за Европа през тази година ще надхвърли 12 млрд. куб. м (през миналата година той беше 11,8 млрд. куб. м).
В навечерието на срещата на върха Би Би Си се сдоби с видеозапис, на който изпълнителният директор на COP29 Елнур Султанов обсъжда с мъж, представящ се за инвеститор, възможността да инвестира в държавната петролна и газова компания Socar - той е член на нейния управителен съвет. В този видеозапис Султанов също така нарича газа „преходно гориво“ и говори за плановете на Азербайджан да увеличи добива на газ и да създаде нова инфраструктура за тръбопроводи. В кореспонденцията си с „инвеститора“ Султанов обсъжда, наред с други неща, договор за спонсорство на стойност 600 000 долара, който дава възможност на Socar да участва в събитие, посветено на „устойчивите инвестиции в нефт и газ“.
Кристиана Фигерес, бивш ръководител на Комисията на ООН по изменение на климата, която е определяна като архитект на Парижкото споразумение, заяви пред Би Би Си, че е шокирана от тази злоупотреба с поста си и нарече поведението на Султанов предателство, което противоречи на целите на COP. І БГНЕС