Живко Мутафов: Икономическият ръст на България за последните 30 години

Темата за икономическото развитие на България след промените през 1989 винаги е била и вероятно ще продължи да бъде изпълнена с емоции и субективни оценки.

Нормално е да е така, пък и проблемът има много различни измерения – абсолютен растеж, относителен напредък спрямо другите, какво щеше да бъде ако..., (не)справедливо разпределение на благата и т.н. И все пак, ако оставим настрана категории, които не могат да бъдат измервани обективно, има и неща, които подлежат на безпристрастен анализ и сравнение. Икономиката е наука, която работи с цифри и факти. Данните могат да подлежат на интерпретация, но те са достоверни и трудно оспорими.

В този анализ бих искал да се спра на набор от данни, събрани от достоверен източник: Световната Банка. Тук няма идеология или емоции – просто суха статистика. Избрал съм за разглеждане показателя брутен продукт на глава от населението (GDP per capita). За незапознатите с икономическата терминология, този показател измерва стойността на всички стоки и услуги, произведени в страната разделена на броя на жителите, за да може да се правят сравнения между по-големи и по-малки държави. Терминът често се използва, за да илюстрира колко „богата“ е дадена страна. Определено има връзка между богатство и продукция, но в името на обективния подход предпочитам да се придържам към буквалната дефиниция: произведени стоки и услуги на човек. Данните са в долари, понеже Световната Банка използва американския долар за статистическите си публикации. За читателите е важно да имат предвид, че резките промени във валутните курсове оказват сериозно влияние върху измерването на показателите. Например, прирастът в производството може да е положителен, но ако курсът на местната валута спрямо долара падне, тогава стойността на произведеното за годината може да е по-ниско от предходната измерено в долари. Това е особено съществено за страните от региона през 90-те години, но не особено през последните 20-25 години, когато стабилните обменни курсове (с изключение на Турция напоследък) правят данните за различните страни лесно и надеждно сравними.

Фокусът на анализа ми е върху България и съседните й страни. Някои важни за обществото ни въпроси, върху които искам да акцентирам, включват абсолютен растеж, относителен растеж спрямо съседите и доколко може да се каже, че членството в ЕС е повлияло на тези показатели. Ето и самите данни (представени през три години за прегледност):

Бих искал да отбележа още в началото, че в далечната 1999 година българският брутен вътрешен продукт на глава от населението е скромните 1660 долара, което ни нареждаше твърдо в групата на така наречения „трети свят“. Да, тогава имахме надеждата, че икономиката най-сетне се е стабилизирала, инфлацията е овладяна, бюджетът е балансиран и държавните предприятия са преструктурирани, така че очакванията за растеж имаха сериозни основания. Но дали някой от нас тогава си е мислел, че 23 години по-късно ще сме на близо 14000 долара на човек? Това са над 10% растеж средно на година за този период (включващ финансовата криза от 2008-9 година)! Да, имаше и периоди на инфлация, а пък и долара не е това, което беше, но над 10% средно на година не е нещо обичайно в икономиката. Колкото и да ни се струва невероятно, но с близо 14000 долара брутен вътрешен продукт на човек, България днес е част от съвсем друга група държави – тази на развитите страни. Нека не пренебрегваме или отхвърляме с лека ръка това постижение. Както знаем обаче, в съвременния свят много често мерило за собствения ни успех е как се представяме спрямо другите около нас. Да хвърлим отново поглед на цифрите.

България е тъмно синята линия на графиката. В момента страната е трета в региона по брутен вътрешен продукт на глава от населението. Гърция е и винаги е била на водеща позиция. Румъния е втора, след като започва от едно от последните места в началото на прехода. За по-нагледна илюстрация, ето и директното сравнение в нивата между България и всеки от съседите й през годините:

През по-голямата част на 90-те години продукцията на глава от населението у нас е само около 10% от нивото в южната ни съседка. От около 2000 година насам обаче, растежът в България е значително по-бърз и разликата между двете икономики непрекъснато намалява. През 2022 българите произвеждат около 2/3 от това, което гърците произвеждат на човек. За тези от нас, които са били в съзнателна възраст в началото на прехода, данните изглеждат логични. Докато тогава Гърция изглеждаще като част от друга вселена, към която ние се стремяхме, сега южните ни съседи са малко по-добре от нас, но нещата са съизмерими. Ние виждаме това като отидем на почивка в Гърция (нещо, което малцина от нас можеха да си позволят преди 25 години и не сме си представяли, че ще бъде нормално за немалка част от българите).

Тук данните започват през 1995 година, понеже преди това Сърбия е част от Югославия и не са публикувани отделни данни за сравнение. Започвайки под или около нивата на Сърбия (някои от нас помнят как при отварянето на границите Югославия ни се струваше едва ли не някаква част от западния икономически свят). През последните 20 години България постепенно излиза далеч напред. В момента относителната разлика между България и Сърбия по отношение на брутен продукт на глава от населението е почти същата както между Гърция и България. Нека отново да се замислим за момент от къде сме тръгнали и къде сме сега.

Тенденциите в показателите на България спрямо С. Македония са сходни с тези спрямо Сърбия, но са още по-категорични. Започвайки около и под нивото на югозападните ни съседи, днес България е далеч напред (над два пъти по-висок брутен вътрешен продукт на човек). Кратко пътуване от София до Скопие или Охрид не оставя никакво съмнение кой е напред и кой изостава. В момента нещата са се обърнали до такава степен, че ние сме тази част от тази Европа и от западния свят, към които неинтегрираните в ЕС държави от бивша Югославия гледат със завист.

През последните години България успява да изпревари и Турция. Тук съществено значение има обменния курс. Обезценяването на турската лира спрямо долара и еврото в последните години се отразява пряко при измерването на стойността на значителна част на стоките и услугите, произведени в Турция. Такъв проблем при нас няма поради стабилния лев. Така България в момента за пръв път е пред Турция по производство на глава от населението.

Особено интересно е сравнението с Румъния, но този път то не е в наша полза. За по-възрастните от нас е жив споменът за пълната мизерия на север от Дунав от времето на Чаушеску. Докато в началото и през 90-те години ние бяхме видимо напред и все пак успявахме да поддържаме един относителен паритет с Румъния до към 2005 година, северната ни съседка очевидно е дръпнала напред оттогава. В момента разликата е около 15-20% в полза на румънците. Анализ на причините би била интересна тема за друг път, но засега бих искал да се придържам към сухите факти.

Заключение: Както показват изложените данни, България и Румъния са страните показващи най-съществен прираст на производство на глава от населението в региона от 1990 година насам. Тези две страни постепенно затварят пропастта, която в миналото ги делеше от лидера Гърция и видимо се отделят от другите си съседи. Държавите от западните Балкани, както и Турция, изостават. За тези, които оспорват ползите от членството ни в ЕС оставям да обяснят разликите между представянето на България и Румъния, като най-скоро приети членове на ЕС, и останалите. За мен е очевиден факт, че макар и България да остава най-бедната членка на ЕС и може още много да постигне във всички направления, ние със сигурност скъсяваме дистанцията спрямо останалите и растежът ни в абсолютен и относителен смисъл значително превъзхожда този на съседите ни извън ЕС. Нека докато спорим как е било и как е можело да бъде, да не пренебрегваме обективните икономически факти за това откъде сме тръгнали и къде сме сега. /БГНЕС

-------------------

Живко Мутафов е български предприемач, живеещ от над 30 години в САЩ. Той е специалист по развиващи се пазари и борсови инвестиции. Има магистърска степен по бизнес администрация от Университета на Южна Каролина. От 1996 година живее и работи в Сан Франциско. С негово съдействие беше открита българска секция в централната библиотека на Сан Франциско, която съдържа български книги, свързани с литературата, културата и историческото минало на страната ни. Анализът на Живко Мутафов е написан специално за БГНЕС.