Жак Атали: Изкуственият интелект е като чук – може да изгражда или да руши

Съвсем класическо и характерно за всички епохи е да мислим, че това, което ни се случва, е уникално и че нищо толкова важно не се е случвало на никого другиго; и в известен смисъл е вярно, защото това е единственият период, за който можем да сме сигурни, че е истински, тъй като сме били преки свидетели.

Също така е доста често срещано явление да видим технологична иновация, представена като голяма революция, която променя света повече от всяка друга преди нея.

Днес също е модерно да се твърди, че нашето време е уникално и че изкуственият интелект ще промени историята повече от всяка друга иновация преди него.

Нека да започнем, като поставим нещата в перспектива:

Много технологии са променили света много преди тази: овладяването на огъня, лостът, колелото, опитомяването на коня, използването на желязо и въглища, печатането, парната машина, двигателят с вътрешно горене, електрическият двигател, телефонът; и много други, на пръв поглед по-скромни технологии, са довели до промени, които са поне толкова важни. Всеки път тези технологии са били използвани за по-добро или по-лошо, в зависимост от етиката на обществата, които са ги усвоили. Малко са революционните технологии (като болкоуспокояващите или противозачатъчните хапчета), за които е трудно да си представим разумни приложения, дори и да съществуват.

Днес за революционна се смята технологията, известна като изкуствен интелект, която революционизира изкуството на прогнозиране. Прогнозирането, основано на данни от миналото, не е нещо ново: земеделците, авгурите, а след това и метеоролозите са били майстори в това отношение. Вземането на решения въз основа на тези прогнози също не е нещо ново и властта винаги е принадлежала на тези, които са можели да прогнозират или са знаели как да поставят в услуга на прогнозите си. Като генералите, които са използвали прогнозите на авгурите, или финансистите, които са използвали прогнозите на анализаторите. А днешният изкуствен интелект е само настоящата кулминация на една техническа еволюция, започнала преди повече от век и състояща се в количествено изразяване на данните, които досега сме използвали повече или по-малко интуитивно, за да изведем закони от миналото, които ни позволяват да прогнозираме. Изкуственият интелект вече е изключително полезен, като прогнозира аварии, промени в търсенето и предлагането, както и промени в поведението на клиенти, доставчици, пациенти и ученици, в тесните граници на това, което данните от миналото могат да ни позволят да анализираме. Той ще продължи да се развива, като прогнозира по-добре и в по-голям брой области.

Въпреки това той ще остане неспособен да прогнозира големи сривове, и по-специално да прогнозира какъв ще бъде следващият голям срив. Също така, както и всички други иновации преди него, той не е в състояние да предотврати злоупотреба от страна на хората: и не защото си присвоява името "интелигентност", той може да предостави тази гаранция: сред хората, определяни като "интелигентни", има толкова много извратеняци, злодеи и варвари.

Изкуственият интелект, както и много други иновации, е като чук: може да се използва за изграждане или за разрушаване.

Най-лошото не е сигурно, но е възможно. По-специално, то може да се открие на границата между цифровото и биологичното, когато роботите, които създават нови молекули, се съчетаят с изкуствени интелекти, които си представят нови молекули или дори генетични манипулации и създават тези нови живи същества без човешка намеса, смесвайки животински, растителни и човешки клетки, за да създадат по-ефективни същества, без морални бариери, без съвест.

Невъзможно ли е това? Нека не забравяме какво пише Лафонтен в последния ред на една твърде забравена басня, „Лястовицата и птиците“: „Ние не вярваме в злото, докато то не дойде“.

Засега ключът към правилното използване на тази технология, както и на нейните предшественици, е да се проверява във всеки случай дали тя се използва в услуга на икономиката на смъртта, или на икономиката на живота и на живота като цяло. Изкуственият интелект, който просто помага за добива на повече въглища и петрол, за създаването на повече пристрастяващи лекарства, храни и игри, очевидно служи на икономиката на смъртта. Изкуственият интелект, който ще помогне за по-добро лечение, по-добро образование, по-добро управление на недостига на вода, по-добро производство на възобновяеми ресурси, по-добро функциониране на демокрацията, ще бъде в услуга на икономиката на живота и следователно ще бъде от съществено значение за защитата на бъдещето.

За да преценим това, трябва да установим прозрачност на всеки етап, да имаме компетентни проверки и баланси, а не да оставяме решението на панглосовските технолози или на компаниите, които ги наемат, или на финансовите пазари, които печелят от тях.

Може би дори трябва да помечтаем, че следващата революционна технология, след изкуствения интелект, ще бъде тази, която ще направи възможно прилагането на човешката добронамереност. /БГНЕС

----------

Жак Атали е френски икономист, финансист и философ. През 1991 г. става основател и първи ръководител на новата Европейска банка за възстановяване и развитие. Автор е на романи, есета и монографии, сред тях се откроява книгата „Евреите, светът и парите“, която е преведена и на български език.