Жак Атали: Да въведем истински поток от добри новини, за да не бъдем пометени от цунами от нещастия
Всеки знае или си мисли, че знае, че за добрите новини не си струва да се говори. А лоши новини не липсват нито в национален, нито в международен план. Затова е разбираемо, че заглушени от тези потоци от информация и катаклизми, хората, и особено най-младите, се примиряват с неизбежния край на човечеството, който ни подготвят ексцесиите на разрушителния капитализъм и лудостта на диктаторите, готови на всичко, за да останат на власт.
Въпреки това светът и историята не се свеждат до това: в момента в изследователските лаборатории, асоциациите, предприятията и университетите има страхотни открития, изключителни успехи, за които изобщо не се говори и не се прави нищо, за да се популяризират и разпространят възможно най-бързо.
Например, да вземем само няколко новини от последните две седмици:
Две медицински постижения: две компании, едната американска, а другата японска, са разработили заедно лекарство, което значително забавя (с 30 %) развитието на болестта на Алцхаймер в ранните ѝ стадии; и индийски учени са разработили нова ваксина срещу някои тумори на маточната шийка, която е едновременно много ефективна и евтина.
Две социални постижения: в Съединените щати детската бедност намалява, след като рязко се е увеличила; а във Великобритания многото компании, които са експериментирали с четиридневната работна седмица, я разпространяват, след като са отбелязали положителното ѝ въздействие върху качеството на живот на служителите и рентабилността на капитала.
Две добри новини за околната среда: в Западна Австралия започнаха да се събират изключително ефективни водорасли, които премахват метана; и два ензима, открити в слюнката на някои червеи, са изключително ефективни при унищожаването на полиетилена, което проправя пътя към революция в борбата срещу замърсяването с пластмасови отпадъци.
И това са само няколко примера, които са останали почти напълно незабелязани.
Ако сме готови да направим крачка назад и да погледнем към състоянието на света, наред с чудовищата, заемащи челните места на сцената, които напомнят за най-средновековните измерения на човечеството, и наред с величествените бунтовници, които всеки ден умират, за да може демокрацията да възтържествува, има и изследователи, инженери, администратори и предприемачи, които всеки ден изобретяват начини да гарантират, че ще използваме свободно, справедливо и устойчиво огромния потенциал на знанието.
Ако ги прославяхме повече, ако образователните ни системи ценяха много повече научните изследвания, ако свържехме в мрежа всички училища, колежи и университети по света, така че всички, които учат и изследват, да работят заедно по едни и същи проблеми, бихме могли да спечелим многобройните състезания на скорост, в които участва човечеството.
Например бихме могли да си представим, че във всички гимназии и университети по света предложим на учениците от научните секции всички те да работят в продължение на една година по един и същи проект и да споделят това, което са открили. Прости и полезни проекти: как да премахнем текстилните отпадъци? Как да използваме повторно отпадъчната вода? Как да почистим почвата? Как да организираме ефективно залесяване? Как да се изработят протези за хора с увреждания, мебели за училища или хирургически инструменти с помощта на 3D принтери? Как можем да използваме свойствата на определено растение или насекомо от едно от най-отдалечените кътчета на света, за да решим проблеми, които са съвсем обичайни на други места? И още: как да развием здравословно селско стопанство? Как можем да дадем на всички средства за обучение? Как да популяризираме и разпространим метод на преподаване, който е доказал своята ефективност?
Дори ако училищните системи по света са в катастрофално положение като цяло (и в частност във Франция) и най-лошото тепърва предстои, на планетата никога не е имало толкова много инженери и още повече студенти-инженери. Никога не е имало толкова много изследователи и докторанти. Никога не е имало и толкова много начини да ги накараме да обменят опит, да си сътрудничат и да работят заедно по съвместни проекти. В някои области, по-специално в медицината, този колективен интелект започва да съществува, без никой да се е сетил да го организира. Ако искахме да се погрижим за това, бихме могли, преди да бъдем пометени от цунами от нещастия, да въведем истински поток от добри новини. /БГНЕС
----------
Жак Атали е френски икономист, финансист и философ. През 1991 г. става основател и първи ръководител на новата Европейска банка за възстановяване и развитие. Автор е на романи, есета и монографии, сред тях се откроява книгата "Евреите, светът и парите", която е преведена и на български език.