Зеколи: Македонизмът е служебна версия, в която тлее тенденцията за "връщане към корените“

В нашето общество, както и по всички други въпроси, имаме несъответствие в интерпретациите на исканията и мотивите, особено в случая с исканията на България и предпоставката, която тя изисква. Да започнем с фактите. България призна независимостта на Македония като държава. Ако искаше, щеше да заеме позиция според сръбския модел към Косово и да твърди - "Македония е сърцето на България". Циниците ще кажат, че е била принудена, приклещена от Запада. Ще им препоръчам да се запознаят със свидетелствата на посланик Виктор Комрас от началото на 90-те години. България недвусмислено ни подкрепи в членството ни в ООН, ОССЕ и най-важното, настоя за членството ни в НАТО, тоест в организация, която ние самите смятаме за гаранция за нашия суверенитет, интегритет и независимост. България подкрепя и насърчава Коридор 8, в който е нашият интерес да диверсифицираме трафика и да избегнем заложничеството. Точно както ни се случи през 90-те и когато търсихме изход през Деве Баир и Кафасан /граничния пункт с Албания, бел.ред./. Това са фактите по искането на България.

Но в нашия дискурс, мисля, има несравнимо по-ожесточен дебат за това какво предполагаме, че България иска. И това е старата матрица на елиминиране чрез приписване на скрити мотиви, за да се разбалансират или разфокусират прозрачните искания. България иска да си осигури собствена сфера на интереси в региона като цяло, и в РС Македония в частност. Част от този интерес е свързан с по-широката стратегия на ЕС и НАТО, друга част е едностранно, национално представена, както и интересите на останалите страни в региона. Ето защо не съм напълно убеден в наратива, че Европа и Съединените щати не ги разбират. Може би политическо-парламентарните кръгове са искрено неприятно изненадани от всички тези кавги, но дълбоките центрове на власт са добре запознати и имат далеч по-балансирано отношение. Така беше и със спора с Гърция, към който имахме нескрити симпатии и подкрепа до 2008 г., а след това международната общност прие и аргументите на гръцката страна именно заради нашите действия.

За съжаление, голяма част от самите политици в България дават аргумент за съмнение чрез изказвания, които само засилват дискурса за скрити мотиви и подкопават легитимните държавни нагласи или стратегически интереси. Трябва да призная, че за мен беше и все още е голяма изненада да разбера, че София има съвсем солидно хоризонтално познание за цялостната ситуация в РС Македония и региона, но невероятно крехко, да не кажа повърхностно, познание за вертикалите в дълбочината на отношенията. И това се доказва чрез този подход, при който техните санкции под формата на вето са на гърба на македонците и в полза на тези, които умело експлоатират предизвикателствата за идентичността.

Капанът се крие в детайлите. Общо взето, РС Македония няма никаква вина. Не можем да обвиняваме обикновените хора, самите македонци, съществуването на субекта РС Македония за този или други спорове. Но ако има виновни, те със сигурност са групировките, клановете, „десетте фамилии“, които винаги са умеели и биха искали да се възползват от това да държат РС Македония в постоянна кавга със съседите, а самите те да са във вечната роля на защитници, които щедро защитават родината и идентичността.

Ще ми позволите за момент да бъда адвокат на дявола на България. Как бихте се почувствали в определена ситуация, в която десетилетия на срещи със събеседници при закрити врати местните академици или марксистки интелектуалци са признавали собственото си българско самосъзнание, а след това същите събеседници ги виждате на черно-бели екрани да се оплакват от провокациите на Цола Драгойчева? Как бихте реагирали, когато в свободни разговори видни македонци се обръщат към България като "нашата резервна държава", а след това на другата маса я осмиват като "руска губерния"? Как бихте се почувствали, ако водещите идеолози на съвременния македонизъм публично изразят готовността си да говорят и български, и гръцки, при условие че в някой трети плува в Адриатика? Каква ще е позицията ви, когато обществото и държавата мълчат за издаването на паспорти с етнически подтекст? И накрая, колко убедени бихте били в жизнеспособността на една идентичност, когато същата в средата на 21-ви век се разграничава чрез антични патардии, подкрепяни от държавата, академичните среди, университета и голяма част от обществеността? Нима няма да заключим, че македонизма е само повърхностна служебна версия, в чиято същност тлее тенденцията за „връщане към корените“? И нима не бихте заключили, че нежеланието на политиката и обществото да дадат отчет или отговор на тези въпроси не предполага някакво специално признание, че сте прави в позицията си относно същността на цялостния наратив за идентичността. Затова мълчанието на обществото, на политиката, на медиите за тези вътрешни конфузии е много по-разрушително за нашите аргументи, отколкото голяма част от възгледите или изявленията на България. Липсата на самокритика притъпява силата на критиката към другите.

В разговорите ми с лица от България редовно изтъквам, че ако подхождаме към спора за идентичността според възгледите на македонските политици или интелектуалци, бих потвърдил без никакви угризения, че македонците са българи, които засега нямат интерес да си го признаят. Това не е проблем за мен, точно поради предишните оставени без отговор въпроси, по които няма дебат. За мен предизвикателството, а още по-голям и може би непреодолим проблем за България, са моите приятели македонци, които без никакъв интерес, никаква корист, никаква омраза към когото и да било, на всеки въпрос как се чувстват, редовно, без наглост, без инат отговарят „като македонец, аз съм това, което съм." В това несъответствие се крие ключовата тежест на целия спор, този конфликт между манталитета на печалбарска експлоатация на лидерството и идентичното самосъзнание на обикновения човек. Аз съм на страната на хората със собствена идентичност, които я виждат като съкровище, което си струва да се съхранява и поддържа, с цената на саможертва. Но относно манталитета на елитарната експлоатация на македонизма - разбирам напълно българските възгледи.

Но дори и тази конвертируема структура на македонския елит има своя собствена история, свой собствен генезис на възникване и логика на оцеляване. В известен смисъл това е само част от наследството, придобито или адаптирано по време на влиянието на сръбското господство в региона. Казвам сръбското, правейки разграничение от сръбската действителност. Част от колониалистичната, имперска логика на историята, е процесът на асимилация на неверниците, езичниците, иностранците, робите, чрез изоставяне на собствената си родна идентичност и преминаване към привилегированата каста на доминиращия етнос. Във всяко имперско, колониално царство, това претопяване се е случвало чрез усвояване на административните постулати или чрез изтъкване във военните конфликти. Оттук идват и изразите "издънка, по-лоша от турската" или "издънката на рода". Но времената се менят, а с това и установените насилствено наложени наративи, отварящи простор за преосмисляне. Това се случва днес в РС Македония във форма на връщане на изгубения баланс между автентичната и насадената интерпретация на македонизма. Но това се случва и в самата Сърбия чрез засилване на потиснатите автентични чувства и идентичности на унгарци, руснаци, власи, санджакли, роми и самите сърби, които твърде дълго са принудени да носят товара на имперските вмешателства върху плещите си. /БГНЕС

----------------------------------------------------------------

Арсим Зеколи е македонски политически анализатор . Това са отговорите, които той дава на въпросите за отношенията между РСМакедония и България пред местното издание прес24.