Зараждането на българското градинарство и неговият отпечатък в Европа

В търновския район и селата около него се ражда своеобразният български феномен - българско градинарство. Това до огромна степен се дължи на състава и качествата на почвата, както и на познанията на хората. Гурбетчийското градинарство е основен поминък на населението от Лясковец, а в града дори има музей посветен именно на тази тема.

„Още в началото на XIX век в този регион, млади хора, предимно мъже и момчета, отиват в Цариград, където започват да изучават градинарство. Техни учители са предимно гърци, а и самите условия там - температурата, влагата, наличието на вода им позволяват много добре да възприемат знанията и да ги доразвият”, заяви в интервю за БГНЕС Румяна Павлова, екскурзовод във великотърновския исторически музей.

Тя разказа, че връщайки се в Търново хората създават свои нови градини с посадъчен материал, начин на напояване и обработка, което позволява производство на продукция, която не само да задоволи семейните нужди, но и да бъде изнесена на пазара.

„Те стават истински наши представители навън със своите знания като първите градове, към които се насочват са в Румъния - Букурещ и Брашов. Там създават първите свои градини“, обясни Павлова и отбеляза, че в последствие нашите градинари се отправят на Запад.

„Днес спомен за тези наши градинари има и в Унгария. Там има голяма българска общност, която пази всички тези традиции“, посочи екскурзоводът. По думите й спомен за нашите градинари има в цяла Централна Европа. „Една част от тях са толкова смели, че се отправят към Америка и Австралия, но техните постижения основно са в Европа с познанията им да обработват земята, като дори успяват да селекционират свои сортове зеленчуци - домати, пипер, зеле, дори има западни каталози от втората половина на 19 век, където те са отразени“, разкри тя.

„В Европа донасят зеленчуци като патладжан, зелето, някой сортове пипер“, уточни екскурзоводът.

Павлова обясни, че ако се посети музеят в Лясковец, посетителите могат да видят иновация-та на градинарите - долапът, с който се е осигурявала достатъчно вода за напояването на градината почти през целия сезон.

„През XIX век Търново се оформя като един много крупен, занаятчийски и търговски център. Неговите жители са близо 30 000. Многото ханове позволяват събирането на много продукция, а къщите, които се изграждат говорят за достатъчна финансова възможност. В подножието на Царевец се оформя една голяма занаятчийска общност и махала - Табашка махала. В края на XIX век дори имаме участие на търновските майстори с техни кожени произведения, с които те спечелват грамота на изложение в Париж - сребърен медал, което говори за качеството на тяхната продукция“, каза още Румяна Павлова. /БГНЕС