Захариева: ГЕРБ направи България непреодолим фактор на Балканите, РСМ е жертва на югославската пропаганда

Правителството на четворната ляво-центристка коалиция (ПП, ДБ, БСП и ИТН) се провали в исторически момент, не успявайки да даде ясна заявка за ролята на България след руската инвазия в Украйна.

Четворната коалиция директно обслужи руския енергиен интерес, но не в името на това българските граждани и бизнес да плащат по-ниски цени, а за да вкарат посредници.

Антибългарската вълна в РС Македония отдавна се превърна в антиевропейска. До ден-днешен гражданите на РСМ са жертва на комунистическата югославска пропаганда на омраза към България.

Това заяви в интервю за БГНЕС Екатерина Захариева, бивш вицепремиер и външен министър (2017-2021 г.), кандидат за депутат и водач на листата на ГЕРБ в Пазарджик.

Агенция БГНЕС публикува пълния текст на интервюто с нея.

БГНЕС: Г-жо Захариева, кои са най-важните външнополитически решения, които България трябва да приеме незабавно?

Екатерина Захариева: Управленията на ГЕРБ успяха да позиционират България като непреодолим фактор на Балканите и Източна Европа с ясен евро-атлантически образ. Инерцията от положените усилия бе до голяма степен загубена в последната година и половина заради поредицата от избори, нестабилната политическа среда, липсата на ясни приоритети и лидерство при управлението на т.нар. промяна.

Какво се случи през това време? Русия нападна вероломно Украйна а държавното ни ръководство, раздирано от идеологически противопоставяния между коалиционните партньори, дори отказваше да използва думата “война”.

Наложи се ГЕРБ да спасява спешно в парламента международната репутация на страната ни, а хиляди доблестни граждани показаха, че българските домове са отворени за бежанците от Украйна, докато от страна на изпълнителната власт наблюдавахме хаос, паника и липса на координирани действия.

Когато украинският външен министър Кулеба бе на посещение у нас, той не бе допуснат в пленарната зала. Зеленски също не бе поканен да направи обръщение към парламента ни за разлика от десетки други демократични държави. Позорът на “Продължаваме промяната” и техните коалиционни партньори бе видян от целия свят.

Доминираният от четворната коалиция парламент, едва след натиск от ГЕРБ-СДС, прие декларация по Украйна, същевременно отказвайки да впише понятието “санкции” по отношение на Руската федерация.

България трябва да продължи категорично пътя си към членство в Еврозоната, както и да завършим процеса по окончателно присъединяване към Шенген. По време на своето председателство на Съвета на ЕС, България върна темата за Западните Балкани в дневния ред. Българските правителства трябва да подпомагат и активно да лидират този разговор, полагайки усилия да споделят интеграционния опит на страната ни. Затова и отново благодарение на ГЕРБ в парламента бе постигнато решение за техническо започване на преговори за членство в ЕС на Република Северна Македония при пълни гаранции за националните ни интереси. Правителството ни направи за смях в цяла Европа, след като премиерът излъчваше противоположни сигнали от посланията на дипломатическата служба - нещо невиждано във външната ни политика след края на комунизма. България трябва да бъде и активна при оформяне на общата политика на ЕС за сигурност и отбрана. Предстоят още тежки решения, защото Кремъл разпъна нова Желязна завеса в Европа, само че този път България е от другата страна и трябва да го покаже. Путин е отчаян, след като заплашва с ядрено оръжие.

Нужни са спешни действия и по отношение на миграцията. По времето на ГЕРБ нашата граница бе най-добре пазена в ЕС, а преди няколко седмици две млади момчета полицаи загубиха живота си, прегазени от трафикант, шофиращ автобус с мигранти в центъра на Бургас. Това е толкова абсурдно, колкото и неадекватните приоритети на бившия вътрешен министър Бойко Рашков, който се занимаваше с незаконните арести на нашия лидер и колеги от партията. Между другото, замислете се в коя друга държава днес арестуват опозиционни лидери.

България трябва ясно да изрази позиция, че миграционната тежест трябва да е споделена между всички държави членки. Това означава възобновяване на активния диалог на българското правителство с Република Турция и Република Гърция в областта на миграцията, опазване на съвместната граница и борбата срещу трафика на хора.

БГНЕС: Политическата криза в страната може ли да доведе до рискове за сигурността ни?

Екатерина Захариева: Това отдавна е факт. Какъв по-голям пробив от това трафикант на мигранти да убие полицаи във вътрешността на страната?

Правителството на ПП не водеше активен диалог с Република Турция по мигрантския натиск и позволи границата ни да стане лесно преодолима за нелегални мигранти, подпомагани от трафиканти на хора.

Ами действията ни след избухването на войната?

Правителството на четворната ляво-центристка коалиция (ПП, ДБ, БСП и ИТН) се провали в исторически момент, не успявайки да даде ясна заявка за ролята на България след руската инвазия в Украйна. Управляващите не одобриха изпращането на официална военна помощ за Украйна, което даваше шанс за модернизирането на българските отбранителни способности през съюзническите програми за взаимопомощ. А в същото време изнасяха оръжие тайно, през други държави.

Четворната коалиция не успя да завърши поръчката за втория пакет самолети F-16 и забави модернизацията на българската бойна авиация.

Прекъсването на плащанията по договора с “Газпром” не бяха съпроводени с преговори за дългосрочни и сигурни алтернативни доставки на природен газ. Бяха върнати директно свързани с “Газпром” посредници при доставките, което увеличи драматично цените, без да диверсифицира източниците.

Правителството на ПП заплаши ЕК с блокиране на шестия пакет санкции срещу РФ, ако България не получи изключение от забраната за внос на руски петрол. По този начин четворната коалиция директно обслужи руския енергиен интерес в сферата на петролния добив, но не в името на това българските граждани и бизнес да плащат по-ниски цени, а за да вкарат посредници.

БГНЕС: След вдигането на българското вето по отношение на РСМ за започване на преговори за членство в ЕС в западната ни съседка избухна нова вълна от антибългарска кампания. В Брюксел разбират ли, че македонизъм е несъвместим с европейските ценности и, че той няма място в ЕС?

Екатерина Захариева: О, да. Трябва да сме наивни, че Брюксел не разбира нашите притеснения. Урсула фон дер Лайен едва ли ще забрави как я посрещнаха в парламента на Северна Македония - с плакати „Предатели на народа”, „Народът каза НЕ, осъзнайте се”, „Езикът е идентичност”, „Чеда на заевизма, връщате фашизма”.

Ами френският президент, ами комисарят по разширяването? Отдавна антибългарската вълна стана антиевропейска. Всички знаем кой има интерес от това, кой не иска Северна Македония да влезе в Европейския съюз и кой иска Балканите да продължат да са нестабилни.

Нима мислите, че европейските посланици в Скопие не видяха преди няколко дни как на трибуните на стадиона им публиката освирка националния ни химн и обиждаше футболистите ни. Видяхте ли такова отношение в Разград, когато приехме техния футболен отбор?

Едно трябва да е ясно на политиците в Скопие, Европейският съюз гарантира по-добър живот на техните граждани и те искат точно това, но вместо да вървят по пътя на добросъседството, и до днес са жертва на комунистическата югославска пропаганда на омраза към България. Затова искаме тази държава да отвори архивите на тайните си служби, да се изчисти от агентите на бившата комунистическа полиция в редиците си, да премахне езика на омразата от учебниците и медиите. Никой не си избира съседите, няма как да си преместим държавите по-далече, така че е нелепо и отвратително да живеем по този начин - в омраза. И който подклажда това, ще бъде наказан жестоко, ако не сега, то от историята.

БГНЕС: Кои са най-важните мерки, които България трябва да приеме за гарантиране на енергийната си сигурност?

Екатерина Захариева: Диверсификация на доставките, а не купуване на руски газ през посредници с 30 на сто оскъпяване.

Ключови за пазарната интеграция са междусистемните газови връзки с Република Гърция и Република Сърбия, участието в терминала за втечнен природен газ край Александруполис, Гърция; както и разширението на газопреносната инфраструктура на територията на България от българо-турската до българо-сръбската граница.

България вече не зависи от един източник и маршрут за доставка на газ. През следващите години ще бъдат завършени ключови проекти за пълното изграждане на „Газов хъб „Балкан”.

Необходимо е да бъде потърсена възможност за ускоряване на темповете за финализиране на започналия през 2018 г. процес за диверсификация на доставките на свежо ядрено гориво за АЕЦ „Козлодуй“, както и на проучванията в Черно море.

Производителите на енергия от възобновяеми източници трябва да бъдат улеснени откъм административни процедури и да имат стимул да се конкурират на пазара. /БГНЕС