За перките в морето: Вятър на промяната или вятър под налягане

Да бъдат ли изградени вятърни паркове в българското морско пространство или не. Темата броди из общественото пространство и предизвиква разнопосочни мнения от всички, които се чувстват засегнати от нея, обобщава кореспондентът на БГНЕС от Варна.


Засега законопроектът, внесен от ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС премина на първо четене. Един от вносителите – депутатът от ПП-ДБ Ивайло Мирчев, заяви, че целта е да се постигне енергийна независимост на страната, и че трябва България трябва да има такова законодателство, в случай че се появи инвеститор. Според вносителите можело да се очакват инвестиции от поне 2,3 млрд. евро до 2035 г. и още допълнителни 4,5 млрд. до 2040 г. Инсталираната мощност можела да стигне 1,5 гигавата и да се удвои до 2040 г. Става ясно обаче, че това са огромни инвестиции, непосилни за българската държава, а заявен интерес от външни инвеститори към момента няма.

На 23 февруари във Варна Бойко Борисов заяви, че ГЕРБ-СДС ще оттеглят подкрепата си за законопроекта – с аргумента, че текстовете е трябвало да минат през обществено обсъждане.

Междувременно много черноморски общини излязоха с кратки, но еднозначни декларации против изграждането на перки в Черно море. Сред тях са Варна, Шабла и Созопол, които се обявяват в подкрепа на браншовите организации от секторите „Туризъм“ и „Рибарство“.

Бургаският общински съвет засега мълчи. Там декларация „против“ внесоха общинските съветници от „Възраждане“, а Любен Дилов от ГЕРБ се обяви против още при обсъждането на законопроекта в пленарната зала. Според кмета на Созопол Тихомир Янакиев ветрогенераторите в морето ще нанесат съществени щети на риболовния отрасъл, морския туризъм и биоразнообразието в акваторията на Черно море. Стари рибари от пристанището в Бяла припомнят, че навремето поради прокарването на кабел край нос Калиакра е изчезнала черноморската скумрия. „Държавата хвърли се милиони в изграждането на рибарското пристанище край Бяла, в него са регистрирани близо 200 лодки, а сега цялата ни работа е под въпрос“, казват риболовците.

Рибарите ще излязат на протест, ако проектозаконът за изграждане на вятърни електроцентрали в Черно море не бъде оттеглен от вносителите му, категоричен е и председателят на рибарското сдружение „Черноморски изгрев" Емил Милев. В момента у нас има 2 хиляди риболовни кораба, 60 преработвателни предприятия и 24 мидени ферми. Пряко заети в сектора са 6000 до 8000 души. Милев припомня, че подобни паркове няма нито в Черно море, нито в Гърция: „Хората са си направили изследвания и са стигнали до извода, че влиянието ще е негативно и са се отказали“.

Хотелиерите и ресторантьорите също са против изграждането на ветрогенераторите. Българската асоциация на заведенията и Сдружението на заведенията заявиха пред БГНЕС, че идеята за строежа на перки в Черно море е създадена „на тъмно“ и сериозно ще навреди на българския туризъм.

„Вятърни паркове съм виждал в Северно море, но там при 12 градуса не отиваш да се печеш, там няма развит туризъм“, коментира хотелиерът Атанас Карагеоргиев. Според него, законопроектът обрича туристическия бранш и става дума за лобистки интереси.


Въпреки, че водещата комисия по енергетика не е поискала становище от Министерството на туризма, оттам настояват да бъдат взети под внимание техните забележки по законопроекта. Че евентуалното изграждане на ветрови централи трябва да гарантира правата както на икономическите субекти, така и на туристите и българските граждани. И че трябва да се намери „баланс между прогреса в сферата на енергетиката, запазването на природните дадености и поминъка на населението в черноморските региони“.

Министърът на околната среда и водите проф. Юлиян Попов заяви пред БГНЕС, че притесненията на част от браншовите организации не са основателни поради причината, че „законът е една малка част от цялата система“. „Каквото да се слага то подлежи на много стриктни обществени обсъждания, на много стриктни ограничения по отношения на сигурността на околната среда, на инфраструктурата, на рибните пасажи, на пътищата на птиците и т.н. Надявам се протестите в момента да са част от активното участие на обществото, което трябва и да бъде налице, а не просто противопоставяне на една технология, която се развива и ще продължи да се развива“, коментира преди седмица проф. Юлиян Попов.

Съвсем конкретен в позицията си е бившият служебен министър (2022-2023) Илин Димитров, сега съветник на президента по образование, култура и туризъм. „При самото обявяване на законопроекта ние дадохме отрицателно становище. Трябва много да се внимава каква друга индустрия се разполага в крайбрежните туристически райони. Ако това се осъществи, ние сме на път да убием поминъка на целия регион заради хрумванията на някои хора, че там могат да бъдат разположени ветрогенератори“.

Пред БГНЕС Мартин Владимиров, директор на програма "Енергетика и климат" в Центъра за изследване на демокрацията, заяви, че няма риск за риболова и туризма от разполагането на вятърни електроцентрали в Черно море.

„Притесненията на НПО-та не са основателни, защото не почиват на никакви данни и факти. В Черно море скоростта на вятъра в близост до брега е ниска, а вятърните централи ще се изграждат в зони над 20 км. навътре в морето. Няма да се виждат от брега, а ако се забележат то те ще изглеждат като малки сиви петънца в далечината“, заяви Мартин Владимиров. Той даде за пример град Брайтън, намиращ се на южното крайбрежие на Великобритания, където точно срещу брега, срещу най-лъскавите хотели, е построена една от първите вятърни централи в морето. „Централите се намират на 19 км. от брега. Бях там на посещение и от брега те не се виждаха“, обясни Владимиров.

Доколкото в момента няма ясно заявен инвеститорски интерес към изграждането на ветропаркове в българското морско пространство, е трудно да се предположи каква ще е реалната полза от това начинание. В какви срокове ще се изпълняват евентуалните проекти? Изцяло лобистки ли е проектозаконът или страната би имала интерес да развива подобна дейност? Кой и кога ще печели от перките в морето? И най-вече – защо се загърбва позицията на черноморските общини и на ангажираните в туризма и рибарството. Засега това звучи по-скоро като в поговорката – пускаме питомното, за да гоним дивото. /БГНЕС