Взрив в Кюстендил убива фотограф-революционер, правил бомби за въстанието от 1903 г.

На 12 юни 1903 г. взрив в оръжейна работилница в Кюстендил убива петима революционери, един от тях е фотографът Димитър Попов от неврокопското село Ляски, предаде кореспондентът на БГНЕС за региона.

Димитър Попов е фотограф и деятел на ВМОРО, брат на неврокопския войвода Иван Попов.

Взривът избухва в къщата на Марко Секулички, намираща се в старата махала „Студена“ под Хисарлъка. Къщата съществува и до днес, макар претърпяла малки изменения. На нея има паметна плоча с текст: „ Къщата на Марко Секулички е била база за производство и съхранение на оръжие на тайната Македоно-Одринска революционна организация“. При взрива отпреди почти 120 г. загиват петима: 20-годишният Владимир Марков от Кюстендил, син на собственика на къщата, Димитър Лимончев на 26 г. от Охрид, 39-годишният Димитър Попов от с. Лески/днес Ляски-б.р./-неврокопско/днес гр. Гоце Делчев/, 20-годишният Мицо Тенчев от Дойран, както и 20-годишният габровец Никола Иванов.

По време на Илинденското въстание много европейски списания публикуват снимки на въстаници от Д. Попов, разказва Димитър Димитров, автор на излизащата този месец книга "Светът за македонките българи".

Заради стратегическото си положение Кюстендил става една от най-важните четнически бази, наричан вратата към Македония, през която минават четници, оръжие, боеприпаси, снаражение и литература. От градът под Хисарлъка започва революционната дейност на Пейо Яворов.

Димитър Попов е привлечен в революционното движение от Борис Сарафов.

„Не може да се говори за ВМРО, респективно за Илинденско-преображенското въстание без Кюстендил и кюстендилския край, категоричен е историкът доц. д-р Ангел Джонев. „При възстановяването през 1878 г. на българската държавност, Кюстендил се явява периферия на младата държава, но за дейците, борещи се за освобождаването на останалата под чужда власт българска общност, се явява като врата към Македония“, припомня историкът от Кюстендил.

В града идват много борци за свободата, един от тях е Ильо войвода, който купува къща и в продължение на 20 г. живее в Кюстендил. Тук е водачът на две въстания Димитър Попгеоргиев Беровски, сред другите харамии заслужава да се отбележат Марко и Коле Секулички от Секулица-кратовско.

Всички те се борят за освобождаването на българите, останали под османска власт.

д-р Ангел Джонев

„За целта през 1895 г. в града е учредено Македонско дружество, председателствано от Ефрем Каранов-академик възрожденец, по професия учител. Той е родом от Кратово“, припомня Ангел Джонев. Според него Кюстендил е една от основните четнически бази, през която преминават в Македония.

„Водачът на ВМОРО по това време Гоце Делчев, учител в Щип, решава, че по протежение на границата на Княжество България с Османската империя, трябва да бъдат изградени бази. Един от центровете им е Кюстендил“, разказва кюстендилският историк. За целта Гоце Делчев влиза във връзка с Ефрем Каранов и заселилия се също тук велешанин Никола Зографов и в началото на 1896 г. се поставя началото на кюстендилския пограничен пункт на ВМОРО. Той просъществува до 1934 г. , когато организацията бива разтурена в пределите на Царство България.

През този пункт преминават бойци, оръжие, снаражение, литература, вестници,

По време на Илинденското въстание много европейски списания публикуват снимки на въстаници от Д. Попов

„Документите показват категорично, че въпреки промяната във функциите си, Гоце Делчев остава един от основните стожери на кюстендилския пограничен пункт. Тук той създава своята база, първоначално в къщата на Димитър Беровски, а в последствие в дома на Дона Ковачева, в която отсядат много дейци, сред които и Пейо Яворов. От Кюстендил започва бойното му кръщение, влизайки в Македония като четник“, припомня Джонев.

След вземане решението през януари 1903 г. за въстанието, Кюстендил е основният пункт през който в Македония преминават чети и отряди.

„В къщата на Марко Секулички функционира оръжейна работилница. Именно в нея на 12 юни 1903 г. по време на дейността си работилницата се самовзривява, загиват петима. Сред тях е синът на Марко Секулички-Владимир. Любопитното е че тук загиват хора от различни части на България-от Княжество България и от революционна Македония:Кюстендил, Габрово, Неврокоп, Охрид и Дойран, “, припомня историкът.

Взривът избухва в къщата на Марко Секулички, намираща се в старата махала „Студена“ под Хисарлъка.

Един от тях е Димитър Попов – фотограф и деятел на ВМОРО, брат на неврокопския войвода Иван Попов, посветен и въвлечен в движението от Борис Сарафов-председател на Върховния съвет на организацията.

Попов е родом от неврокопското село Ляски, след като служи в Сливен, се отдава на фотографския занаят, който практикува в София. Със своите сподвижници той се установява в Кюстендил, за да стане на 21 юни една от петте жертви на този взрив в бомболеярницата в една от къщите на пунктовия началник Марко Секулич. Въпреки че фотографиите му продължават да говорят, за животът му се знае твърде малко. Но Димитър Попов остава в историята на революционните борби като фотографът – революционер на ВМОРО.

„Петимата загинали са погребани с почести в кюстендилкото гробище, днес почти 120 години този паметник го има и пази спомена за саможертвата на падналите в борбата за свобода на българите в Македония и одринско герои“, категоричен е доц. д-р Ангел Джонев.

В основата на паметникът им в старата част на гробището в Кюстендил има посвещение в памет на петимата: „Починахте вие труженици народни, ала вашите имена вечно ще гърмят из полите и горите на родната земя“. /БГНЕС