ВМРО - 130 години борба за независима Македония
На 23 октомври се навършват 130 години от създаването на ВМРО и началото на организираното национал-освободително движение на македонските българи.
На 13 юли 1878 г, Берлинският договор разбива на три части Санстефанска България. Между Дунав и Стара планина е създадено васалното Княжество България. Териториите, простиращи се от южните склонове на Балкана до Родопите са обособени в автономната област Източна Румелия, чийто главен управител се назначава пряко от султана на Османската империя. Географските области Македония и Одринска Тракия остават в границите на империята и не придобиват никаква форма на автономност. Въпреки това, прословутият член 23 от Берлинския договор предвижда реформи, които Високата порта трябва да проведе в двете области, населени предимно с етнически българи.
Едва усетили сладкия дъх на свободата, македонските и тракийските българи стават жертва на политиката на баланс на силите, която големите европейски държави водят в тази епоха. Справедливият гняв на българите не закъснява и намира израз в Кресненско-Разложкото въстание от същата 1878 г. Бунтът обаче не е добре подготвен и въстаниците не получават помощта, на която се надяват и османската армия успява да го потуши без особени трудности.
Следва десетилетие на относително спокойствие в Македония и Одринско, където културно-просветната дейност на Българската екзархия не спира и за миг. Безспорен успех е откриването на Българската мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ в Солун през учебната 1880-1881 г. Именно тази гимназия създава едно златно поколение от борци за свобода. В същото време Съединението между Княжество България и Източна Румелия става реалност на 6 септември 1885 г. Това велико събитие показва на останалите под османско владичество българи, че извоюването на автономна форма на управление е най-прекият път към бъдещо обединение със свободна България. Оказването на натиск върху Високата порта за прилагане на член 23 от Берлинския договор ще се превърне в основна тактика на бъдещата революционна организация.
Така се стига до знаменитата дата 23 октомври 1893 г., когато в Солун се събират шестима млади българи – Дамян Груев, д-р Христо Татарчев, Иван Хаджиниколов, Христо Батанджиев, Петър Попарсов и Антон Димитров. Съзаклятниците поставят началото на организацията, останала в историята като Вътрешна Македонска Революционна Организация (ВМРО), макар и това е да е последното наименование, което тя приема едва през 1919г.
Душата на конспирацията е роденият в Смилево Дамян Груев, който по това време е едва на 22 години. Учил във вече споменатата Солунска гимназия, а после завършил история в Софийския университет, Груев се завръща в поробената Македония, за да стане български учител, а след това и апостол. В Солун се запознава с лекаря от Ресен Христо Татарчев, като двамата създават първия устав на революционната организация в началото на 1894 г. Шестимата основатели са разполагали с екземпляри от „Записки по българските въстания“ на Захарий Стоянов и устава на БРЦК, които са послужили като основа, върху която да бъде изградена нормативната база на новосформираната организация.
На това първо събрание се обсъжда и каква да бъде основната политическа задача на революционното движение. Думите на Христо Татарев отлично отразяват какви са били различните възможни платформи, които основателите са могли да изберат, но в крайна сметка здравият разум надделява и първите апостоли на Македония се спират на най-рационалната програма.
„Разисква се дълго върху целта на тази организация и сетне се спряхме върху автономията на Македония с предимство на българския елемент. Не можахме да възприемем гледището за пряко присъединяване на Македония към България, защото виждахме, че тук ще срещнем големи мъчнотии поради противодействието на Великите сили и аспирациите на съседните малки държави и Турция. Минаваше ни през ума, че една автономна Македония сетне би могла по-лесно да се съедини с България, а в краен случай, ако това не се постигне, че може да послужи като обединително звено на една федерация на балканските народи“, казва Христо Татарчев в своите спомени.
През първите две години от съществуването си организацията успява да създаде мрежа от комитети в Солун, Битоля, Охрид, Ресен, Щип, Скопие и др., като на този етап дейността и́ остава незабелязана от османските власти. В редиците и́ са привлечени кадри, които в бъдеще ще се превърнат в основния двигател на македонската революция. Такива лица са: Пере Тошев от Прилеп, Анастас Лозанчев от Битоля и Христо Матов от Струга, който се превръща в един от големите идеолози на националното освободително движение на македонските българи. Когато през 1894 г., Дамян Груев е назначен за учител в щипската махала Ново село, там се запознава с друг български учител от Кукуш – Георги (Гоце) Делчев. Последният, благодарение на великите си дела, е наречен от народа „македонският Левски“, като и до днес остава в паметта на македонските българи като велик борец за свободата на поробеното отечество.
През лятото на 1896 г. в Солун се свиква конгрес, чиято основна цел е да усъвършенства устава на организацията и да се създаде правилник за нейната дейност. Новият устав е изработен от Гоце Делев и Гьорче Петров от Прилеп, като това е и първият известен устав на вътрешната организация. Екип на БГНЕС имаше честа да се докосне до историческия документ, в който като наименование на конспиративната организация е посочено Български Македоно-Одрински революционен комитет (БМОРК). Самото име на организацията говори достатъчно красноречиво за това какво е било националното самосъзнание на хората, участвали в полагането на основите на революционното движение в Македония и Одринска Тракия. Първите три члена на устава допълнително затвърждават факта, че вътрешната организация е инструмент за постигане на българската национална кауза за обединение на българските земи. Член първи препотвърждава извоюването на „политическа автономия“ за Македония и Одринско като основна цел на революционното движение. Вторият член гласи, че, за да бъде постигната тази цел трябва се „събужда съзнанието за самозащита у българското население“, а според чл.3 от устава на организацията „Член на БМОРК може да бъде всеки българин“.
Строителите на вътрешната организация обаче си дават ясна сметка, че освен българи, в Македония живеят други етнически групи като: власи, албанци, гърци, евреи и турци, които в не по-малка степен страдат от феодалния, потиснически режим на Османската империя. Точно на това обърна внимание и председателят на Държавна агенция „Архиви“ доц. Михаил Груев, който заяви следното пред репортер на БГНЕС:
„Трябва да се каже, че това, което е интересно в тяхната идеология (визира всички борци, участвали в полагането на основите на организацията през първото десетилетие от съществуването и́ – бел.ред.) е желанието да се обхванат не само българите, но и всички недоволни елементи от османския потиснически режим. Според мен това е най-важното и това дава най-голяма резултатност в работата на вътрешната организация, защото към нея постепенно се включват и власи, и евреи и много други националности, живеещи в Македония“
През 1902 г. организацията променя името си на Тайна Македоно-Одринска революционна организация (ТМОРО), което само по себе си отразява онази идеологическа нагласа, която кара водачите на революционното движение да търсят подкрепа за делото си и извън рамките на етническите българи. Организацията променя името си още два пъти. Веднъж след Илинденско-Преображенското въстание, когато е преименувана на ВМОРО (Вътрешна Македоно-Одринска революционна организация) и втори път след Първата световна война, когато под водачеството на Тодор Александров е възприето името ВМРО (Вътрешна македонска революционна организация). Това е и наименованието, което е най-широко прието и дори е употребявано за периоди, към които не е било релевантно.
Без значение под какви имена се е подвизавала и кои са били лидерите и́, членовете на тази велика организация са умирали под нейните знамена, защитавайки един и същи висш идеал – извоюването на едно по-добро бъдеще за македонските българи. Нито пожарите на Илинден, нито асимилационната политика на гърци и сърби, нито болшевишката идеология се оказват способни да изтрият вярата на българите в този светъл идеал. Не бива да се позволява на времето да свърши това, което враговете на благородната кауза на македонските българи не успяха да направят. Затова днес трябва да си спомним онзи вече толкова далечен миг, в който Дамян Груев поведе народа си по трънливия път към свободата, и да се преклоним пред всички онези, които в продължение на 130 години отдаваха живота си за това, което днес считаме за даденост – свободата. Дали днес всеки българин, живеещ в трите части на Македония, се чувства напълно свободен? Ако успеем да си отговорим на този въпрос, то бихме били в състояние да преценим и дали целта на основателите на ВМРО е изпълнена и дали има неща, които предстои да бъдат завършени?/БГНЕС
----------
Велислав Илиев, редактор в Международния отдел на БГНЕС.
