Владимир Станев: Народният съд е отмъщението на Москва

Народният съд осъжда невинни хора, които са неудобни на властта. Той не е съд, защото не съществува по законите и Конституцията. При Народния съд първо арестуват хората и после се прави закон, който да ги съди и то с обратна сила.

Това заяви в интервю за БГНЕС главен асистент Владимир Станев, преподавател в Историческия факултет на СУ „Свети Климент Охридски“. На 1 февруари се навършват 77 години от разстрела на елита на Царство България - регенти, депутати, офицери, министри, общественици, жертви на Първи състав на Народния съд.

Народният съд осъжда невинни хора, които са неудобни на властта. Той не е съд, защото не съществува по законите и Конституцията. При Народния съд първо арестуват хората и после се прави закон, който да ги съди и то с обратна сила.

Това заяви в интервю за БГНЕС главен асистент Владимир Станев, преподавател в Историческия факултет на СУ „Свети Климент Охридски“. На 1 февруари се навършват 77 години от разстрела на елита на Царство България - регенти, депутати, офицери, министри, общественици, жертви на Първи състав на Народния съд.

СССР подкрепя тези мрачни събития и стимулира властта да извършва нови посегателства срещу неудобните.

„Няма някаква международна реакция на тези събития. СССР подкрепя и го стимулира този процес. В други страни в Европа се провеждат подобни неща, но не може да се направи пряка аналогия между българския народен съд и този във Франция. Там се съдят хора, които са помагали на нацистите при окупацията на Франция. При нас няма окупация от нацистите, режимът не е бил фашистки. Ситуацията е коренно различна. При нас една партия взима властта със сила и си разчиства пътя, за да продължи и запази властта в ръцете си“, подчерта историкът.

След жестоките репресии антикомунистическата съпротива е слаба, единствено горяните се опитват да окажат някаква съпротива.

„Горянското движение е движение на съпротива. То се появява след 1945 година и продължава до 1952 година на отделни места в България. Анархисти, монархисти, симпатизанти на Никола Петков, земеделци, дори бивши партизани, които са разочаровани от новата власт, всички те се включват в движението. Това е една смесица от различни хора, които не са доволни от новата власт, но горянското движение не е ефикасно. Властта успява много бързо да инфилтрира агенти в това движение и да ги унищожи“, заяви Владимир Станев.

Историкът се спря и на партизанското движение преди 9 септември 1944 г.

Той подчерта, че партизаните са били малко на брой и слабо организирани. Базата на това движение се развива основно през 1944 г. Техният брой нараства не заради желанието на населението да се включи в борбата, колкото заради наближаването на червената армия. Според Станев партизаните нямаше да успеят, ако не беше намесата на СССР.

„При тази цялата ситуация в България, през 1944 година се забелязва разпад на държавността. Кметове отказват да изпълняват задълженията си, има борба между регенти, правителство и генерали. Въпреки цялата тази ситуация, партизаните са изключително малобройни, за да постигнат такъв успех. Цялата тази теза, че това е „народна борба“ не отговаря на реалната ситуация. Партизаните са били 8000 души, 1000 нелегални в бойните групи, това е по-малко от 1% от тогавашното българско население. Не е имало как да успеят“, заяви експертът. /БГНЕС