Весела Кондакова: Увеличение от 1% от БВП на бюджета за култура е разумна цел

Гласът на разума казва, че сега моментално няма да настъпи скок в бюджета за култура. Добре е обаче да има амбиция. Един процент е разумна първа цел. На срещата, която беше проведена, чухме много желания във връзка с много конкретни теми. Това заяви в интервю за БГНЕС служебният заместник-министър на културата Весела Кондакова.

По думите й и двете страни, участващи в дебата на тема култура, са показали добронамереност и общата цел явно е да се върви нагоре към увеличаване на бюджета. Според нея това може да се получи с други инструменти.

„Би могло да се разсъждава за бюджета за култура като амалгама от много източници. Не е необходимо да се вижда само това, което програмира Министерството на културата в собствения си бюджет и за своите второстепенни разпоредители. Може да се разсъждава и за отваряне на съвместни програми с другите политики. Това поне от моя гледна точка е един от основните ни проблеми. Предполага се, че Министерството на културата трябва да се погрижи от изолацията на сграда до продажбата на билет, т.е. как да достигнем до публиките. Не е нужно да има такава логика“, каза Кондакова.

Според нея разходите, които са свързани с поддръжка на сградния фонд, могат да се разсъждават през Регионалното министерство, съответно програмите там да са отворени. Тя изрази мнение, че като цяло в сферата на културата трябва да се мисли по-комплексно.

„Изговориха се десетки пъти връзките между култура и образование, култура и туризъм, аз бих казала, че културата е толкова широко понятие, че би трябвало да се разсъждава като инструмент, с който се постигат целите на различни политики“, категоричен бе служебният зам.-министър.

Относно изработването на национална културна стратегия, Кондакова заяви, че такава дефинитивно трябва да има и това е изходната точка, от която трябва да се тръгне. Тя сподели, че в последните поне 30 години, поне след времето на Людмила Живкова, няма ясно дефинирана функция на културата – какво държавата ще постига пред нея. Според нея това трябва да е приоритет номер едно в програмата на следващото правителство.

Запитана какво мисли за идеята да се създаде постоянно действащ фонд, който да подкрепя артисти и културни организации по време на извънредни събития, например локдаун, тя отговори, че е добре да съществува такъв фонд, но е важно да се определи кого обхваща той.

„Приветствам концепцията за кризисен фонд, аз съм част от една група, която работи усилено това нещо да го има. Добре е обаче този фонд да се структурира и да се знае на какво стъпва“, обясни Кондакова.

Зам.-министърът каза, че предприемачеството в сферата на културата е обект на икономически импулс. По думите й то е по-скоро понятие от областта на икономиката. Експертът уточни, че не е необходимо да има фондове, които да не бъдат публични, за да бъде предприемачеството в сферата на културата техен обект. Отварянето към международни фондове е ключово, сподели още тя. Не е задължително да са донорски програми, може да са частни фондове. Според нея културният ни сектор е невидим в Европа и по света, не сме разпознаваеми. Ако се придобие самочувствие и хората започнат да работят международно, ще се получат от само себе си нещата.

Кондакова отбеляза, че дебатът за спасяването на недвижимото културно наследство е изключително широк и диалогът между властите и специалистите е недостатъчен.

„Аз мисля, че като цяло специалистите са на крачка от постигането на консенсус. Може би трябва да се ревизира регулацията за грижата за старите къщи. Категорично трябва да се засили капацитетът. Обектите на недвижимо културно наследство в България са огромно количество. Институтът, който отговаря за тях, НИНКН, е с изключително ограничен капацитет. Там определено трябва да се помогне с хора и с издръжка. Колегите се справят чудесно напоследък там, настъпи една реформа. Грижата за къщите като цяло е обществен разговор“, изтъкна зам.-министърът.

Относно идеята да се въведе задължителен културен календар за всяко дете в учебната програма, по идея на Манол Манолов от Има такъв народ, Кондакова изрази мнение, че думата „задължителен“ е шокираща. Според нея категорично е добре да се даде на подрастващите и младите хора като цяло т.нар. културен чек или културен ваучер. По думите й е добре тази група хора да имат достъп до събития.

„Само с натрупвания на достъп до културни продукти можем да кажем, че ще развием търсене, т.е. естествена потребност да се ползва култура, Ако не, времето на децата и на младите хора се запълва от дигитално съдържание, не непременно културно такова. Има високо качество на дигитално културно съдържание, но както знаем, децата обичат да залитат в посока социални мрежи и други канали“, подчерта тя.

Зам.-министърът коментира и идеята на специалистите от Демократична България да се извади Националния фонд „Култура“ от Министерството на културата и превръщането му в независима прозрачна агенция.

„По-скоро ние се опитваме да го превърнем във фонд. Това е заложено в един от двата проекта в Плана за възстановяване. Единият проект ще се нарича „Творчески индустрии“. Той предлага пълна ревизия на законодателството, което касае фонда, тъй като той в момента не съществува регистриран като фонд, а е второстепенен разпоредител към Министерството на културата, има такава задача да се разработи законодателство. Може би дори ще има самостоятелен закон за фонда и той може би ще уреди правата. Национален фонд „Култура“ може би ще се превърне в истински фонд, защото в момента той не е точно такъв“, допълни Кондакова.

Относно идеята да се разпише изрично, че Министерството на културата е отговорно за борбата с пиратството, зам.-министърът каза, че към момента има съществуващо звено в ГДБОП, което се занимава с борбата с пиратството.

„От гледна точка на законодателството за авторско право и сродни права, то в момента се ревизира. Имаме проблем с мерките там, по-скоро с прилагането им. Дори да се регистрира, че имаме пиратство, какво следва? Това е въпросът и не смятам, че Министерството на културата трябва да има полицейско звено. То може да си сътрудничи, имаме специализирана дирекция, но санкциите са от страна на МВР и прокуратурата. /БГНЕС