По думите й и двете страни, участващи в дебата на тема култура, са показали добронамереност и общата цел явно е да се върви нагоре към увеличаване на бюджета. Според нея това може да се получи с други инструменти.
„Би могло да се разсъждава за бюджета за култура като амалгама от много източници. Не е необходимо да се вижда само това, което програмира Министерството на културата в собствения си бюджет и за своите второстепенни разпоредители. Може да се разсъждава и за отваряне на съвместни програми с другите политики. Това поне от моя гледна точка е един от основните ни проблеми. Предполага се, че Министерството на културата трябва да се погрижи от изолацията на сграда до продажбата на билет, т.е. как да достигнем до публиките. Не е нужно да има такава логика“, каза Кондакова.
Според нея разходите, които са свързани с поддръжка на сградния фонд, могат да се разсъждават през Регионалното министерство, съответно програмите там да са отворени. Тя изрази мнение, че като цяло в сферата на културата трябва да се мисли по-комплексно.
„Изговориха се десетки пъти връзките между култура и образование, култура и туризъм, аз бих казала, че културата е толкова широко понятие, че би трябвало да се разсъждава като инструмент, с който се постигат целите на различни политики“, категоричен бе служебният зам.-министър.
Относно изработването на национална културна стратегия, Кондакова заяви, че такава дефинитивно трябва да има и това е изходната точка, от която трябва да се тръгне. Тя сподели, че в последните поне 30 години, поне след времето на Людмила Живкова, няма ясно дефинирана функция на културата – какво държавата ще постига пред нея. Според нея това трябва да е приоритет номер едно в програмата на следващото правителство.
Запитана какво мисли за идеята да се създаде постоянно действащ фонд, който да подкрепя артисти и културни организации по време на извънредни събития, например локдаун, тя отговори, че е добре да съществува такъв фонд, но е важно да се определи кого обхваща той.
„Приветствам концепцията за кризисен фонд, аз съм част от една група, която работи усилено това нещо да го има. Добре е обаче този фонд да се структурира и да се знае на какво стъпва“, обясни Кондакова.
Зам.-министърът каза, че предприемачеството в сферата на културата е обект на икономически импулс. По думите й то е по-скоро понятие от областта на икономиката. Експертът уточни, че не е необходимо да има фондове, които да не бъдат публични, за да бъде предприемачеството в сферата на културата техен обект. Отварянето към международни фондове е ключово, сподели още тя. Не е задължително да са донорски програми, може да са частни фондове. Според нея културният ни сектор е невидим в Европа и по света, не сме разпознаваеми. Ако се придобие самочувствие и хората започнат да работят международно, ще се получат от само себе си нещата.
Кондакова отбеляза, че дебатът за спасяването на недвижимото културно наследство е изключително широк и диалогът между властите и специалистите е недостатъчен.