Валентин Кънев: Българският капацитет за пренос на газ е силен коз в отношенията ни с Азербайджан

София трябва да постави пред Баку въпроса за допълнителни количества азерски газ, която България би могла да транспортира. Разполагаме с една от най-добрите в Европа инфраструктури за транзит на газ, с помощта на която Азербайджан може да достави „синьото гориво“ в различни направления.


Това заяви в интервю за БГНЕС енергийният експерт Валентин Кънев, председател на Балканската черноморска петролна и газова асоциация.

С него разговаряме за енергийното сътрудничество между двете държави н навечерието на визитата на председателя на Народното събрание Росен Желязков в Баку.

Азербайджан се превърна в една от най-сериозните алтернативи на руския газ през последното десетилетие. Неговата роля значително нарасна особено след началото на войната на Русия срещу Украйна на 24 февруари 2022 г. и решението на Европейския съюз да сведе до минимум руското „синьо гориво“ в своето потребление. В тази връзка Баку обеща на Европа да увеличи износа си до 20 млрд. куб.м. през 2027 г.

Според Валентин Кънев Азербайджан би могъл да разшири своето производство на природен газ чрез увеличаване на добива от най-голямо си находище „Шах-Дениз“, което се разработва през последните 20 години. От него вече са разработени две фази, като не се изключва възможността да започне разработката и на тратата, като по този начин се достигне до по-трудно достъпните хоризонти на това находище. От технологична гледна точка това е по-трудно и ще бъде на по-висока цена, предупреди експертът.


„През следващите няколко години добивът от това находище може да се увеличи с няколко милиарда куб. м. газ на година и да достигне 8-10 млрд. повече от това, което е в момента. Важно е да се знае, че това също представлява една доста голяма инвестиция, която не може да се осъществи в някакъв много кратък срок“, заяви Кънев.

Той смята, че ситуация в момента е такава, че заради нуждата от диверсификация, Азербайджан би могъл много успешно да участва в диверсифицирането на доставките за Европа.

Кънев обърна особено внимание на факта, че самото находище „Шах-Дениз“ е много трудно за разработване, намира се на голяма дълбочина, което създава проблем при сондирането. Именно това е и причината, поради която очакваното увеличение на добива може да не се случи много бързо.

„Количествата, за които стана дума по-горе – достигането на 20 млрд. куб.м. – бяха отложени във времето от 2027 за 2030 г.“, подчерта председателят на Балканската черноморска петролна и газова асоциация.


Валентин Кънев припомни, че има и други варианти за нарастването на газовия добив. „Например от консорциума между „ТоталЕнерджи“ и СОКАР, който разработва „Абшерон“. Това също е едно голяма находище, което може да допринесе за увеличаването на добива на „синьо гориво“. То започна да функционира през миналата година, като първоначалният добив е 0,8 млрд. и той ще продължи да се увеличава“, посочи той. Експертът отбеляза, че количествата от това находище са по-скоро предназначени за вътрешния пазар, но не изключи и възможността те да бъдат пренасочени за износ.

Другото голямо находище е прочутото „Азери-Чираг-Гюнешли“ (АЧГ), където се добива и нефт, който се изнася по петролопровода Баку-Джейхан. То се експлоатира от доста време и добивът там започва да спада.

„Има динамика в добива при различните находища – някои увеличават, някои намаляват. Не можем да очакваме бързо драстично увеличаване на добива на „синьо гориво“, подчерта Валентин Кънев.

Според него, аго погледнем региона, обаче виждаме, че някои страни, като Турция, започват да добиват свой собствен газ и ще имат по-малко нужда да внасят. „Очаква се, че през близките няколко години турският добив да достигне до 5 млрд. куб. м. газ годишно. Ако Турция не увеличава много потреблението на газ, могат да останат свободни количества, които също да допринесат за това да може да се увеличи износа към европейските страни“, смята експертът.


Той отбеляза като положителна новина неотдавнашното откриване на офис на Държавната петролна компания на Азербайджан СОКАР в София. „Това е един много добър знак. Компанията има изградена мрежа за дистрибуция чрез бензиностанции в региона – Румъния, Турция, Украйна, а също така в Австрия и Швейцария. Съвсем естествено е да се изгради такава мрежа и в България“, заяви енергийният експерт.

Според него обаче от особено значение е именно сътрудничеството в газовата област, защото с изградената мрежа от интерконектори през последните години България е свързана с всичките си съседи с поне по две тръби и това дава възможност да бъдем използвани като своеобразен плацдарм за разширяването на износа на азерски газ в различни европейски държави.

„Имаме една много добра свързаност в момента, от която да се възползват доставчици като Азербайджан. От този капацитет могат да се възползват както от СОКАР, така и от международните консорциуми, които добиват „синьо гориво“ в Каспийско море“, обясни пред БГНЕС Валентин Кънев, председател на Балканската черноморска петролна и газова асоциация. /БГНЕС