Уроците на Джон Кенеди – правилният път към постигане на мир с Русия

Президентът Джон Ф. Кенеди беше един от най-големите миротворци в света. Той доведе до мирно решение Кубинската ракетна криза, а след това успешно договори Договора за частична забрана на ядрените опити със Съветския съюз в разгара на Студената война. Малко преди да бъде убит, той предприема стъпки за прекратяване на участието на САЩ във Виетнам.


В своята зашеметяваща и ненадмината реч за мир, произнесена точно преди 60 години на 10 юни 1963 г., Кенеди излага своята формула за мир със Съветския съюз. Мирната реч на Кенеди подчертава как подходът на Джо Байдън към Русия и войната в Украйна се нуждае от драматично преориентиране. Досега Байдън не е следвал предписанията, които Кенеди препоръча за постигане на мир. Вслушвайки се в съветите на Кенеди, Байдън също може да се превърне в миротворец.

Един математик би нарекъл речта на Дж.Ф.К. "конструктивен модел" за това как да се постигне мир, тъй като самата реч допринася пряко за Договора за частична забрана на ядрените опити, подписан от САЩ и Съветския съюз през юли 1963 г. Съветският лидер Никита Хрушчов заявява на пратеника на Кенеди в Русия Аверел Хариман, че речта е най-великата на американски президент след Франклин Д. Рузвелт и че иска да постигне мир с Кенеди.

В речта Кенеди описва мира "като необходима рационална цел на разумните хора". И все пак той признава, че постигането на мир не е лесно: "Осъзнавам, че преследването на мира не е толкова драматично, колкото преследването на войната - и често думите на търсещите го попадат в глухи уши. Но ние нямаме по-спешна задача."

Най-дълбокият ключ към мира, според Кенеди, е фактът, че и двете страни искат мир. Лесно е да се обвинява за даден конфликт само другата страна. Лесно е да се попадне в капана да се настоява, че само противникът трябва да промени отношението и поведението си. Кенеди е пределно ясен: "трябва да преразгледаме собственото си отношение - като личности и като нация - защото нашето отношение е също толкова съществено, колкото и тяхното".

Кенеди атакува преобладаващия в разгара на Студената война песимизъм, че мирът със Съветския съюз е невъзможен, "че войната е неизбежна - че човечеството е обречено - че сме обхванати от сили, които не можем да контролираме. Не е нужно да приемаме това мнение. Нашите проблеми са създадени от човека - следователно те могат да бъдат решени от човека".

Изключително важно е, казва Кенеди, да нямаме „само изкривена и отчаяна представа за другата страна". Не трябва да "виждаме конфликта като неизбежен, споразумението като невъзможно, а общуването като нищо повече от размяна на заплахи". Всъщност, каза Кенеди, трябва да "приветстваме руския народ за многобройните му постижения - в науката и космоса, в икономическия и промишления растеж, в културата и в проявите на смелост".

Кенеди предупреждава да не се притиска ядреният противник в ъгъла, което може да го доведе до отчаяни действия. "Преди всичко, защитавайки собствените си жизнени интереси, ядрените сили трябва да избягват онези конфронтации, които поставят противника пред избора на унизително отстъпление или ядрена война. Възприемането на такъв курс в ядрената ера би било единствено доказателство за несъстоятелността на нашата политика или за колективно желание за смърт на света."

Кенеди знаеше, че тъй като мирът е във взаимен интерес на САЩ и Съветския съюз, може да се постигне мирен договор. На онези, които твърдяха, че Съветският съюз няма да спазва мирен договор, Кенеди отговори, че "както Съединените щати и техните съюзници, така и Съветският съюз и неговите съюзници имат взаимен дълбок интерес от справедлив и истински мир и от прекратяване на надпреварата във въоръжаването. Споразуменията в тази насока са в интерес както на Съветския съюз, така и на нас - и дори на най-враждебните нации може да се разчита да приемат и спазват онези договорни задължения, и то само онези договорни задължения, които са в техен интерес."

Кенеди подчертава значението на пряката комуникация между двата противника. Мирът, каза той, "ще изисква по-голямо разбирателство между Съветския съюз и нас. А по-голямото разбиране ще изисква засилен контакт и комуникация. Стъпка в тази посока е предложената договореност за пряка линия между Москва и Вашингтон, за да се избегнат от всяка страна опасните забавяния, недоразумения и неправилно тълкуване на действията на другата страна, които могат да възникнат по време на криза."

В контекста на войната в Украйна Байдън се държи почти противоположно на Дж.Ф.К.. Той лично и многократно е очернял руския президент Владимир Путин. Неговата администрация определи целта на войната на САЩ като отслабване на Русия. Байдън избягва всякаква комуникация с Путин. Двамата не са разговаряли нито веднъж от февруари 2022 г. насам, а Байдън отхвърли двустранна среща с Путин на миналогодишната среща на върха на Г-20 в Бали, Индонезия.

Байдън отказа дори да разбере, още по-малко да разгледа дълбоките опасения на Русия по отношение на сигурността. Путин многократно изрази пламенното противопоставяне на Русия срещу разширяването на НАТО към Украйна - страна с 2000-километрова граница с Русия. Време е Байдън да преговаря с Русия за разширяването на НАТО като част от по-широки преговори за прекратяване на войната в Украйна.

Когато Кенеди встъпва в длъжност през януари 1961 г., той ясно заявява позицията си по отношение на преговорите: "Нека никога не преговаряме от страх. Но нека никога не се страхуваме да преговаряме. Нека и двете страни да проучат какви проблеми ни обединяват, вместо да се занимават с тези, които ни разделят." В речта си за мира Джей Еф Кей напомни, че това, което обединява САЩ и Русия, е, че "всички ние обитаваме тази малка планета. Всички дишаме един и същ въздух. Всички ние се грижим за бъдещето на нашите деца. И всички ние - сме смъртни."

--------------------------------------------------------------------------

Джефри Д. Сакс е университетски преподавател в Колумбийския университет и автор на книгата "Да преместиш света: "Търсенето на мира от Дж.Ф.К“ от 2013 г. Коментарът е публикуван в "Катимерини".