Трябва ли Украйна да преосмисли краткосрочните си цели?

Контраофанзивата на Украйна изглежда е в застой, точно когато влажното и студено време слага край на втория боен сезон в усилията на Киев да обърне хода на войната, която Путин започна на 24 февруари 2022 г. В същото време политическата готовност за продължаване на предоставянето на военна и икономическа подкрепа на Украйна започна да ерозира както в САЩ, така и в Европа. Тези обстоятелства налагат цялостна преоценка на настоящата стратегия, която Украйна и нейните партньори следват.

Подобна преоценка разкрива една неудобна истина, а именно, че Украйна и Западът се намират на неустойчива траектория, която се характеризира с крещящо несъответствие между целите и наличните средства. Военните цели на Киев - изгонването на руските сили от украинската земя и пълното възстановяване на териториалната цялост на страната, включително Крим - остават юридически и политически неоспорими. Но в стратегически план те са недостижими, със сигурност в близко бъдеще, а може би и след това.

Дошло е време Вашингтон да оглави усилията за създаване на нова политика, която да поставя постижими цели и да съгласува средствата и целите. Съединените щати трябва да започнат консултации с Украйна и европейските си партньори за стратегия, в центъра на която да бъде готовността на Киев да преговаря за прекратяване на огъня с Русия и едновременно с това да промени военния си акцент от нападение към отбрана. Киев няма да се откаже от възстановяването на териториалната цялост или от търсенето на икономическа и правна отговорност от Русия за нейната агресия, но ще признае, че краткосрочните му приоритети трябва да се променят от опити за освобождаване на повече територия към защита и възстановяване на над 80-те процента от страната, които все още са под негов контрол.

Русия може да отхвърли предложението на Украйна за прекратяване на огъня. Но дори и Кремъл да се окаже непреклонен, преминаването на Украйна от нападение към отбрана ще ограничи продължаващата загуба на войници, ще ѝ позволи да насочи повече ресурси към дългосрочна отбрана и възстановяване и ще подкрепи западната подкрепа, като покаже, че Киев има работеща стратегия, насочена към постижими цели. В по-дългосрочен план този стратегически завой ще покаже ясно на Русия, че не може просто да се надява да надживее Украйна и готовността на Запада да я подкрепи. Това осъзнаване може в крайна сметка да убеди Москва да се премести от бойното поле на масата за преговори - ход, който би бил в крайна полза на Украйна, тъй като дипломацията предлага най-реалистичния път за прекратяване не само на войната, но и в дългосрочен план на руската окупация на украинска територия.

Патова ситуация

Настоящата ситуация на бойното поле дава представа за полупълна и полупразна чаша. От една страна, Украйна демонстрира зашеметяваща решителност и умения, като не само отхвърли опита на Русия да я подчини, но и си върна значителна част от територията, завзета от Москва миналата година. От другата страна на сметката са огромните човешки и икономически разходи за войната и реалността, че Русия е успяла, поне засега, да използва сила, за да завземе значителна част от територията на Украйна. Въпреки широко рекламираната контраофанзива на Киев, Русия всъщност е спечелила повече територия през 2023 г., отколкото Украйна. Като цяло нито една от страните не е постигнала значителен напредък. Украинските и руските сили са се сражавали до фактически застой: настъпила е патова ситуация.

Какво трябва да се направи тогава? Един от вариантите за Запада е да продължи да прави същото, като продължава да предоставя огромно количество оръжие на Украйна с надеждата, че това ще позволи на нейните сили в крайна сметка да победят руските. Проблемът е, че украинската армия не показва признаци, че е в състояние да пробие огромната руска отбрана, независимо колко дълго и упорито се бори. Защитата обикновено има предимство пред нападението, а руските сили са се окопали зад километри минни полета, окопи, капани и укрепления. Западът може да изпрати повече танкове, ракети с далечен обсег и евентуално изтребители F-16. Но няма сребърен куршум, който да обърне хода на битката. Както наскоро призна Валерий Залужний, висшият украински генерал, "най-вероятно няма да има дълбок и красив пробив". Ние сме там, където сме на бойното поле в Украйна, и там, където сме, изглежда в най-добрия случай като скъпоструваща безизходица.

Времето няма да е на страната на Украйна, ако войната с висок интензитет се проточи до безкрайност. Икономиката на Русия и нейната отбранителна индустриална база са в състояние на война. Москва внася оръжия и от Северна Корея и Иран и има достъп до потребителски стоки, които съдържат технологии, които може да пренасочи за военни цели. Ако се наложи Русия да засили военното си присъствие в Украйна, тя разполага с голям резерв от жива сила, от който може да се възползва. Москва също така намери нови пазари за своята енергия, докато санкциите на Запада имаха ограничено въздействие върху руската икономика. Путин изглежда сигурен в политическо отношение и контролира лостовете на властта - от военните и службите за сигурност до медиите и общественото мнение.

Междувременно в Украйна продължават да загиват голям брой войници и цивилни, военните изразходват оръжейните си запаси, а икономиката се е свила с около една трета (въпреки че започва да показва признаци на растеж). Сред западните поддръжници на Украйна „умората от Украйна“ започва да се отразява на готовността им да продължат да подкрепят Киев. Съединените щати продължават да заемат централно място в предоставянето на западната помощ за борещата се за независимостта си страна, но в Републиканската партия се засилва опозицията срещу предоставянето на значителни количества допълнителна помощ, което засега осуетява исканията на администрацията на Байдън за ново финансиране. Водещият претендент за президентската номинация на републиканците, бившият президент Доналд Тръмп, в миналото е заставал на страната на Русия и се е дистанцирал от партньорите на Съединените щати - включително и от Украйна. Фактът, че Тръмп изпреварва Байдън в ключови щати, само засилва несигурността относно траекторията на политиката на САЩ. А колебанията в подкрепата на САЩ за Украйна ще увеличат колебанията в Европа, където един от членовете на ЕС, Словакия, вече реши да прекрати предоставянето на военна помощ на Киев.

Нападението на Хамас срещу Израел на 7 октомври и последвалият конфликт в Газа също привлякоха вниманието на света, като оставиха на заден план войната в Украйна. Проблемът не е само в това, че Вашингтон е разсеян; американската армия разполага само с ограничени ресурси, а отбранителната индустриална база на САЩ има твърде ограничен производствен капацитет. Съединените щати са разтегнати, тъй като поддържат двама партньори, ангажирани в горещи войни. Анализаторите в областта на отбраната вече обявяват националната отбранителна стратегия за "несъстоятелна", както се казва в едно неотдавнашно проучване на RAND; други твърдят, че Съединените щати трябва да посветят вниманието и ресурсите си на стратегическите предизвикателства в Индо-Тихоокеанския регион.

Няма да е политически лесно нито за Украйна, нито за Запада да се изправят срещу тези отрезвяващи стратегически реалности. Но както за Киев, така и за неговите поддръжници е много по-добре да възприемат нова стратегия, която да върне баланса между целите и средствата, отколкото да продължат да следват курс, който е довел до задънена улица - и който не след дълго може да доведе до рязък спад на западната подкрепа за Украйна.

Обръщане на ситуацията

Вашингтон трябва да поеме инициативата за започване на консултации с Украйна и западните съюзници, целящи да убедят Киев да предложи прекратяване на огъня на място, като същевременно премине от настъпателна към отбранителна стратегия. Западът не бива да притиска Украйна да се откаже от възстановяването на границите си от 1991 г. или да държи Русия отговорна за смъртта и разрушенията, които е причинила нейната инвазия. Все пак той трябва да се опита да убеди украинците, че трябва да приемат нова стратегия, за да преследват тези цели.

Прекратяването на огъня би спасило човешки животи, би позволило да започне икономическото възстановяване и би дало възможност на Украйна да насочи входящите западни оръжия към инвестиции в дългосрочната си сигурност, а не към бързо изразходване на оръжия на безизходно бойно поле. Точните условия на прекратяването на огъня - времето, точното местоположение на линията на съприкосновение, процедурите за изтегляне на оръжията и силите, разпоредбите за наблюдение и прилагане - ще трябва да бъдат изработени под широко международно наблюдение, най-вероятно под егидата на ООН или на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ).

Прекратяването на огъня ще влезе в сила само ако и Украйна, и Русия се съгласят с условията му. Съгласието на Москва не е изключено. Руските сили понасят тежки загуби на бойното поле, а актът на агресия на Кремъл очевидно даде обратен ефект, като засили НАТО, трансатлантическото единство и решимостта на Украйна завинаги да се освободи от руската сфера на влияние. Путин просто може да се възползва от възможността да спре кръвопролитието и да се опита да извади Русия от изолация.

Все пак е много по-вероятно Москва да отхвърли предложение за прекратяване на огъня. Руският автократичен президент все още преследва експанзивни военни цели в Украйна и изглежда вярва, че Москва има повече сила за удържане от Киев. Путин несъмнено следи внимателно проучванията на общественото мнение в Съединените щати, които показват, че завръщането на Тръмп в Белия дом е реалистична възможност - резултат, който със сигурност ще отслаби, ако не и прекрати подкрепата на САЩ за Украйна. Дори ако Кремъл иска да избегне категоричното отхвърляне на предложението за прекратяване на огъня, за да избегне репутационните разходи от това, той може да се противопостави с условия, които със сигурност ще бъдат неприемливи за Украйна и Запада.

И все пак, в крайна сметка, опитът за посредничество за прекратяване на огъня между Киев и Москва си заслужава не толкова заради това, което би постигнал, колкото заради това, което би разкрил. Дори и Русия да отхвърли предложеното прекратяване на огъня, за Киев все пак би имало смисъл да го предложи. Това би позволило на Украйна да поеме политическата инициатива, напомняйки на обществеността на Запад и извън него, че тази война продължава да бъде резултат от руска агресия. Отхвърлянето на прекратяването на огъня от страна на Кремъл ще помогне на западните правителства да запазят и засилят санкциите срещу Русия и ще помогне на Украйна да получи дългосрочна военна и икономическа подкрепа.

Независимо дали прекратяването на огъня ще се утвърди, Украйна трябва да премине към отбранителна стратегия, а не към сегашната си нападателна тактика. Досегашният подход на Киев е свързан с високи разходи и малки перспективи, което поставя украинците в неудобното положение да искат безсрочна помощ от Запада за усилия с намаляващи шансове за успех. Вместо това Украйна трябва да се съсредоточи върху задържането и възстановяването на територията, която контролира в момента, като обърне уравнението "нападение-отбрана" и постави Русия в положение да поеме непосилните разходи за провеждане на настъпателни операции срещу добре укрепените украински сили и разширената противовъздушна отбрана. Дори и да премине към отбранителна стратегия по фронтовата линия, Украйна би могла да продължи да използва оръжия с далечен обсег, военноморски средства и тайни операции, за да нанася удари по руските позиции в тила и в Крим, което ще увеличи разходите за продължаване на окупацията. Ако се появят ясни доказателства, че военният капацитет или волята на Русия отслабват, Украйна ще запази възможността да се върне към по-настъпателна стратегия.

Промяната на стратегията в тази насока ще обърне нещата в полза на Русия, като изисква от нейните сили да извършат нещо, на което досега са били неспособни: ефективни настъпателни операции с комбинирани оръжия. В същото време тази промяна ще спести на Украйна човешки ресурс и средства и ще намали нуждите ѝ от отбрана от Запада - нещо, което може да се окаже от съществено значение, ако подкрепата на САЩ намалее и Европа остане да носи товара. Украйна би постъпила разумно, ако посвети постъпващите ресурси на дългосрочната си сигурност и просперитет, вместо да ги изразходва на бойното поле за малка печалба.

Убеждаването на украинския президент Володимир Зеленски и украинската общественост да променят курса си няма да е лесна задача, като се има предвид справедливостта на каузата им и всичко, което вече е пожертвано. Но реалността е такава, че това, което започна като война от необходимост за Украйна - борба за оцеляването ѝ - се превърна във война по избор, борба за възвръщане на Крим и голяма част от региона Донбас в Източна Украйна. Това е не само война, която не може да бъде спечелена толкова лесно, но и война, която рискува да загуби подкрепата на Запада с течение на времето. За Украйна е много по-разумно да гарантира, че по-голямата част от страната под контрола на Киев ще се превърне в просперираща и сигурна демокрация, отколкото да рискува бъдещето на страната в дългосрочни военни усилия за възвръщане на територията, която все още е под контрола на Русия. Появата на Украйна като успешна и устойчива демокрация, способна да се защитава сама, би означавало категорично поражение на руските амбиции.

По-добър залог

Приятелите на Украйна на Запад могат и трябва да подсладят това, което би било горчиво хапче за украинците. Съединените щати и избрани членове на НАТО (коалиция на желаещите приятели на Украйна) трябва да се ангажират не само с дългосрочна икономическа и военна помощ, но и с гарантиране на независимостта на Украйна. Този ангажимент ще бъде поет по модела на член 4 от Договора за НАТО, който предвижда незабавни консултации, когато "териториалната цялост, политическата независимост или сигурността" на член на организацията са застрашени. ЕС, който неотдавна обяви намерението си да започне преговори за присъединяване с Киев, следва да ускори графика за членство на Украйна и да ѝ предложи специален механизъм, който да е в състава на ЕС. Западните съюзници следва също така да дадат ясно да се разбере, че повечето санкции срещу Русия ще останат в сила, докато руските сили напуснат Украйна, и че ще помогнат на страната да възстанови териториалната си цялост на масата за преговори.

Напълно възможно е перспективите за взаимно договорено прекратяване на огъня и последващи преговори за територията да се подобрят значително след президентските избори в САЩ през 2024 г. Ако победителят се ангажира с продължаването на трансатлантическата солидарност и по-нататъшните усилия за гарантиране на сигурността и суверенитета на Украйна, Путин няма да има основание да смята, че времето е на страната на Русия. Но до изборите в САЩ остава една година и те биха могли да доведат до резултат, който да остави Украйна в безизходица. Нито Вашингтон, нито Киев трябва да поемат този риск. Съединените щати трябва да работят с Украйна сега, за да преминат към нова стратегия, която да отразява военните и политическите реалности. Обратното означава безразсъдно да се заложи бъдещето на Украйна. /БГНЕС

----------------------------------------------------------------------------

Ричард Хаас и Чарлз Купчан, “Foreign Affairs”