Тодор Вангелов от Скопие: Възкресението трябва да обедини българи и македонци

Наближава големият християнски празник Пасха – Великден. В миналото нашите предци са произнасяли Великден, като и до днес думата е запазена в книжовния български език. Макар и не много научени, нашите предци са произнасяли тази дума правилно. Великден е един от най-големите празници в християнството, защото празнува възкресението Христово, тоест нашето спасение, защото Великден не означава смърт, а преминаване към вечния живот, както е преведено на еврейски с еврейската дума „Пасха“.

Тук искам да спомена за Българския Великден или страстите български, както ги описва Тончо Жечев. Това е духовен и национален Велик ден за българите от Мизия, Тракия и Македония.

От премахването на Охридската архиепископия през 1767 г. борбата на македонските българи и българите изобщо за своята национална църква не спира. Борбата, продължила с години, се разиграва най-ожесточено в Константинопол на 3/15 април 1860 г., по време на най-големия празник – Великден. В този ден българският народ надига глас срещу гръцката патриаршия, започват демонстрации и широко народно движение за изгонване на гръцките владици.

Тази демонстрация на българския народ срещу гнета на гръцката патриаршия е описана от Симеон Радев в книгата „Македония и българското възраждане през XIX век”:

„През март 1860 г . Епископ Иларион Макариополски събра няколко чорбаджии и произнесе следната реч: „Бях в Кукуш и взех следния урок от Македония: когато не искат епископ, го изгонват; когато искат да се отърват от патриарх, изхвърлят името му от църквата.“

Иларион заключи, че трябва да се скъсат връзките с Фанар и в бъдеще името на гръцкия патриарх не трябва да се споменава в литургията. Това предложение беше прието с ентусиазъм“. Разривът се случва на Великден, когато по време на литургията не се споменава името на патриарха. Любопитна подробност е, че в комисията за преговори с гърците е бил Партений Зографски от Галичник.

Много личности, дейци, възрожденци, свещеници и епископи от Македония имат голяма роля и принос в дългата, упорита борба за създаването на Екзархията. Това се доказва от записите на нашите верни, честни, смели, борбени, благочестиви предци. Ето какво казват те:

„Създаването на Екзархията е резултат от усилията и жертвите на целия български народ с най-голямо участие на македонските българи, защото българското духовно възраждане има своето гнездо в Македония: Паисий Хилендарски, Йоаким Кърчовски, Кирил Пейчинович, архимандрит Теодосий, Неофит Рилски, Братя Миладинови и плеяда светли борци за духовно пробуждане са синове на Македония...“ (Орган на македонската емиграция в България, Македония, София, 4 април 1929 г.)

Написаното до тук е само увертюра. Идеята ми е не да пиша богословски текст или църковна история. Искам само да направя съпоставка със сегашните събития и всеки да се запита: „Какъв Великден биха искали да празнуват македонците и българите, тоест РС Македония и България?"

Днес сме свидетели, че въпреки всичките усилия на България за решаване на общия проблем, РСМ няма желание да направи крачка напред от застоя. Тя спря някъде в далечната 1944-45 г. и няма воля да промени нещо и да върви напред, към по-добри перспективи.

Вече не живеем в затворено и тъмно общество, въпреки че в РС Македония все още има медиен мрак и медийна война срещу България, тоталитарният и диктаторски режим на Тито падна (въпреки че спокойно може да отнесем към подобен тип режими и „груевщината“). Но правителството на РСМ, и не само правителството, но и опозицията, изглежда все още живеят във времето Тито. Днес всеки има достъп до всякаква информация, независимо дали я харесва или не, истината вече не може да бъде скрита от хората. Държавата вече не може да създава режим и фалшифицирана история, поръчкова история или такава история, която подхожда на управляващата партия.

Истината е очевидна. Колкото и да се опитва някой да я замаскира, фалшифицира, изопачи, скрие, истината ще излезе наяве и вече е разкрита. Но истината винаги боде очите на онези, които обичаха лъжата.

Тези дни в нашата РСМ, вместо добра воля и приятелство, цари омраза и тя се разпространява върху тези, които знаят, подкрепят, говорят и разпространяват истината. Плаши ли ги тази истина?

Докато се води враждебна кампания срещу България и македонските българи, особено към Българския културен клуб „Иван Михайлов”–Битоля, очерняща лицето и делото на македоно-българския революционер и водач на ВМРО Иван (Ванчо) Михайлов (на който между другото е поставена восъчна фигура в Музея на македонската борба), македонска делегация, водена от кмета на Валандово, заедно с представители на сръбското посолство и сръбската общност прославя сръбските окупационни армии, воювали срещу ВМРО, срещу брата на Гоце Делчев, срещу нашите предци, положили живота си за свободна, независима и бъдеща обединена Македония с България.

Невиждан срам за една нация! Да прослави своя окупатор, а от друга страна да плюе националните си герои!

Ако от една страна виждаме стигматизиране от страна на държавата и народа към македонските българи, България и българите, от друга страна същото се случва и в Църквата.

Някои прелати не признават съществуването на македонски българи, т.е. според тях това би било разцепление, разделение на македонската нация. Но ако следваме тази логика, македонската нация не е ли вече разделена, разделена на сърби, власи, роми, албанци? Защо е проблем да се включат българите в македонската конституция? Някой страхува ли се от тези 3504 (според фалшифицираното преброяване) българи? Имат ли те толкова много власт да разцепят нацията?

Днес всеки има своето индивидуално право да се изразява и чувства както иска. Никой не оспорва съществуването на македонската нация, но и никой не трябва да забранява и оспорва съществуването на македонски българи.

И още нещо. Искрено ли беше писмото на МПЦ, изпратено до БПЦ с молба тя да бъде нейна Църква-майка или единствено зад това се криеше личен интерес, т.е. подкрепа и признание на МПЦ? Тук искам да добавя, че Богословският факултет в РСМ, както и Историческият, преподава една фалшифицирана църковна история, в която Охридската архиепископия е представена като македонска църква, а Екзархията се преподава, че е Църква, създадена за проникването на българската пропаганда в Македония, тоест побългаряването на македонското славянско население, което според сръбската и македонската история представляваше аморфна маса. Бих попитал македонските историци:

„Ако славянското население в Македония беше аморфна маса, т.е. не знаеше какво е националност, как тогава пишете и говорите за някакви македонци? Не знаеха ли Гоце, Даме, Тодор, Христо, Джинот, Жинзифов, Пърличев, Миладинови и много други дейци и възрожденци какви са, за какво се борят, за какво умират и какво проповядват?“

От написаното по-горе виждаме, че в миналото борбата за народна независима Църква е водена от целия народ на България и Македония. Вижда се как този народ беше обединен в едно, беше с една идея, с един идеал. Именно на най-големия християнски празник Великден хората от двете страни на границата започнаха борбата си за обща църква, наречена Екзархия. Тази дълга борба е водена от македонските българи от Македония и българите от България.

Освен че Възкресение Христово е преди всичко духовен празник, за нас, българите, той е и национален празник.

Днес сме свидетели и участници в ново национално Възкресение.

В навечерието на Великден, точно както нашите предци през 1860 г., които в деня на Великден започнаха борбата за независима Църква и въпреки всички изпитания и препятствия не се отказаха и победиха, така и днес ние сме свидетели и участници в историческо събитие. Посещението на българската правителствена делегация за откриването на българските клубове "Иван Михайлов"-Битоля и "Хоризонти"-Охрид, в навечерието на най-големия християнски празник Великден, за нас е всенародно възкресение на една идея и продължение на борбата за опазване на българщината, която от десетилетия е забранена и изкоренена от тези територии. Тази национална идея, въпреки всички премеждия, мъчения, гонения, изтезания и лагери, никога не е избледняла и няма да избледнее.

Посещението на българската делегация на откриването на културните клубове предизвика голяма буря в медиите в РСМ. Това отношение на македонското правителство, опозиция и македонския народ доказва, че РСМ не е готова и е много далеч от европейския път. Никоя страна не може да се стреми да стане член на европейското семейство, без да спазва европейските ценности.

Би ли искала РСМ да празнува такова Възкресение, което ще ни раздели? Възкресение, в което няма покаяние, няма подход, няма любов, приятелство, братство...

В продължение на десетилетия сме минавали през трудни, тежки и изстрадали пътища, чийто резултат трябва да бъде истинското Възкресение; Възкресение, което ще ни доведе до сближаване, разбирателство, приятелство...

Целта на духовното Възкресение е духовното преобразяване на личността. Не трябва ли и РСМ да се трансформира/промени или поне да пожелае да се промени, за да може да започне преговори и да стане част от европейското семейство в бъдеще? Докога ще продължи Голготата на македонските българи в РСМ? Не трябва ли най-големият християнски празник Великден да бъде Преход от нашата стара и враждебна реторика и позиции към нови, европейски и приятелски ценности и възгледи?

Македонските българи и България не са враг на РС Македония и македонците. Ние бяхме едно, ние сме едно и трябва да останем едно. Възкресението трябва да ни обедини.

РСМ трябва да уважава и изпълнява договора, който подписа с България, преди всичко вписването на българите в македонската Конституция. Без това пътят на страданието няма да свърши, няма да стигнем до общото Възкресение.

Решението е на македонското правителство, македонската опозиция и македонския народ.

Христос воскресе! /БГНЕС

----------

Тодор Вангелов, македонски българин от Скопие.