Тервел Илиев: Министър Кузманов - хвалебствие по време на спортно бедствие

"Радвам се, защото гледах дебата на тема "Спорт" между партиите, които преговарят за коалиционно правителство. Техните идеи, политики и промени, които искат да направят в спорта оттук нататък, аз и моят екип сме ги направили почти на 80%". Това заяви служебният министър на младежта и спорта Андрей Кузманов в интервю пред БНР. Гласи дословно цитиран текст от официалния сайт на министерството на младежта и спорта.

Анализирайки горните редове, започвам да изпитвам затруднения в намирането на най-правилния ход, както се случи на Ян Непомняшчий (с извинение към претендента и уважение към огромния му талант) между 6-ата и 9-ата партия от битката за шахматната корона в Дубай с шампиона Магнус Карлсен, когато инкасира 3 точки пасив.

Толкова голям професионалист ли е Кузманов, че под негово ръководство за броени месеци министерството е свършило 80-ина процента от работата, която си поставят за цел най-вероятно следващите властимащи? И всъщност кой би си възложил за ключова задача, нещо вече почти изпълнено?

"ЦСКА е клуб със 73 годишна история и вярвайте ни, по-некомпетентна личност в спорта никога не сме срещали!", мнението е изразено на официалния сайт на ЦСКА и е насочено към министър Кузманов.

Какво усещане имам относно казуса с базите на "червените" или за стадиона на другия най-популярен роден исторически гранд - Левски. Ще го изразя в питания:

Инвестира ли държавата някакъв сериозен финансов ресурс в "Армията" и базата в Панчарево (през последните 2-3 десетилетия)?

Как точно се помага на Левски с разрушаването на сектор с козирка и издигането на "кабрио" трибуна, съчетано с многомилионни дългове?

Понеже темата с "Българска армия" е по-прясна. Логично ли е държавата да иска някой да инвестира милиони в неин може да се каже стратегически обект (защото "армейският" футболен дом в центъра на София е такъв или поне за много българи), пък тя в лицето на управлението й - да се създава впечатление, че само и единствено пречи?

Има ли двоен аршин - един за едни, друг за други (включително клубовете с най-много привърженици в страната)?

И ако отговорът на горния въпрос е - ДА! Всъщност страх ли ги е много от политиците от феновете на ЦСКА и Левски и близко бъдеще, в което модерен "червен", а и модерен "син" стадион се пълнят редовно поне с 15-хиляди зрители? Защото публиката на един гранд представлява огромен коректив.

Да се прехвърлим към другите спортове. Наскоро доби популярност остро изявление на министър Кузманов относно биатлона ни и позициите, които заемат нашите състезатели на международната сцена. Да припомним, че само преди 2 години Владимир Илиев стана втори на старта на 20 км на Световно първенство. Владко дори даде интервю по Евроспорт, а рекламата за България бе голяма. В най-близки дни Милена Тодорова завърши 23-а в последния спринт за Световната купа. Илиев пък стана 29-и в спринта при мъжете. Погледнато през призмата на конкуренцията в биатлона и на многочасовото излъчване на състезанията по престижни телевизионни канали, класирания между 20-о и 30-о място никак не са неудачни. Ако думите на Андрей Кузманов са извадени от контекст да не задълбавам в темата. Но ако уважавани от мен медии са го цитирали напълно правилно (което смятам, че е така), то този служебен министър няма грам познания по визирания спорт.

Тервел Илиев, спортен отдел на БГНЕС

Засягам темата с биатлона съвсем не случайно. Тук идва дискусията имаме ли въобще някаква стратегия обвързваща зимния, а и логично на климатичните особености в България повече летния туризъм със спорта? Питането не е само към настоящия министър на ММС, а към всички политици въобще в страната.

Впрочем не ни ли притеснява, че в края на 2021-а година, в държава член на Европейския съюз, никой (моля за извинение ако има подобни фигури) в политиката ни не предприема решителни действия по следните ключови въпроси:

1. Мащабно строене на басейни и тенис-кортове за училищата. Защото това с мини-футболните игрища и салоните за баскетбол/волейбол изглежда задължително дори за третата четвъртина на миналия век.

2. Създаване на условия за наистина масов спорт за всички деца, за да имаме по-здрава българска нация в бъдеще.

Проблемите на родния спорт са толкова много, че ми е изключително чудно как Андрей Кузманов подходи на пресконференцията в министерството тази седмица с такава решителност да изброи успехи свои и на екипа, с който работи.

Не е виновен Кузманов, че спортът ни в голямата си част бедства. Оставам обаче с впечатление, че служебният министър на този фон хвалебства.

А защо съм убеден, че бедства! Считам, че е достатъчно да се изтъкне, че на домакинските мачове на Уест Хям (Лондон) има регулярно по 60 хиляди зрители. Пък последния кръг на футболното ни първенство общо ако срещите са посетени от 3 хиляди фенове ще остана изненадан. А тези от сорта на това, че Цар Футбол е отделна губерния и няма общо с картината на спорта в дадена страна, личното ми мнение - никак не са удачни.

Относно представянето ни на Олимпиадата в Токио тази година - огромен респект към родните дами. Но 30-о място в генералното класиране на форума при страните, съчетано с нито един медал спечелен при мъжете, едва ли е повод за масова радост. Особено сравнено с факта, че на Олимпиадата в Сеул 88', ако не е скандалът с родните щанги, България по всичко личи, че би била в Топ 4 на крайното подреждане на Игрите. Имам надежди, че шансовете поне младите асове Карлос Насар и Едмонд Назарян (които не участваха на ОИ тази година) да отсрамят спорта ни в мъжкото направление на Олимпиадата в Париж след 3 години са огромни. Но това, че определен състезател е топ талант, не смятам, че е най-обективен показател за състоянието на спорта.

Нужна е цялостна промяна на отношението на министерския кабинет и парламента към спорта в страната - масов и професионален. В сравнение със случващото се в много минали кабинети, пък и в настоящия служебен - ако вземем за пример Кузманов, това е усещането ми. Защото считам, че министърът си позволи хвалебствие по време на спортно бедствие. /БГНЕС

--------

Тервел Илиев, спортен отдел на БГНЕС.