Засягам темата с биатлона съвсем не случайно. Тук идва дискусията имаме ли въобще някаква стратегия обвързваща зимния, а и логично на климатичните особености в България повече летния туризъм със спорта? Питането не е само към настоящия министър на ММС, а към всички политици въобще в страната.
Впрочем не ни ли притеснява, че в края на 2021-а година, в държава член на Европейския съюз, никой (моля за извинение ако има подобни фигури) в политиката ни не предприема решителни действия по следните ключови въпроси:
1. Мащабно строене на басейни и тенис-кортове за училищата. Защото това с мини-футболните игрища и салоните за баскетбол/волейбол изглежда задължително дори за третата четвъртина на миналия век.
2. Създаване на условия за наистина масов спорт за всички деца, за да имаме по-здрава българска нация в бъдеще.
Проблемите на родния спорт са толкова много, че ми е изключително чудно как Андрей Кузманов подходи на пресконференцията в министерството тази седмица с такава решителност да изброи успехи свои и на екипа, с който работи.
Не е виновен Кузманов, че спортът ни в голямата си част бедства. Оставам обаче с впечатление, че служебният министър на този фон хвалебства.
А защо съм убеден, че бедства! Считам, че е достатъчно да се изтъкне, че на домакинските мачове на Уест Хям (Лондон) има регулярно по 60 хиляди зрители. Пък последния кръг на футболното ни първенство общо ако срещите са посетени от 3 хиляди фенове ще остана изненадан. А тези от сорта на това, че Цар Футбол е отделна губерния и няма общо с картината на спорта в дадена страна, личното ми мнение - никак не са удачни.
Относно представянето ни на Олимпиадата в Токио тази година - огромен респект към родните дами. Но 30-о място в генералното класиране на форума при страните, съчетано с нито един медал спечелен при мъжете, едва ли е повод за масова радост. Особено сравнено с факта, че на Олимпиадата в Сеул 88', ако не е скандалът с родните щанги, България по всичко личи, че би била в Топ 4 на крайното подреждане на Игрите. Имам надежди, че шансовете поне младите асове Карлос Насар и Едмонд Назарян (които не участваха на ОИ тази година) да отсрамят спорта ни в мъжкото направление на Олимпиадата в Париж след 3 години са огромни. Но това, че определен състезател е топ талант, не смятам, че е най-обективен показател за състоянието на спорта.
Нужна е цялостна промяна на отношението на министерския кабинет и парламента към спорта в страната - масов и професионален. В сравнение със случващото се в много минали кабинети, пък и в настоящия служебен - ако вземем за пример Кузманов, това е усещането ми. Защото считам, че министърът си позволи хвалебствие по време на спортно бедствие. /БГНЕС
--------
Тервел Илиев, спортен отдел на БГНЕС.