Според нея това е изключително голям проблем, който се плаща с човешки животи.
На въпрос защо преходът в България също е толкова труден, интелектуалецът отговори, че няма отговор на този въпрос.
„Задавам си този въпрос непрекъснато – в разговор с приятели, с познати, но досега не съм намерила задоволителен отговор. Има нещо сбъркано в самите нас, не успяваме да обърнем погледа си навътре, да го усетим, да го изговорим. Това е работа и на писателите, и на театъра, на изкуството, това обръщане на вътрешния взор към самите нас и напипване на наболелите проблеми. Едно от възможните обяснения е, че ние не успяхме да скъсаме с миналото. Ние нямаме ясна оценка за миналото си, не прерязахме връвта с миналото. То е като някаква паст, която непрекъснато ни придърпва назад, към себе си“, заяви Димова.
Тя допълни, че не сме свикнали да разчитаме на себе си, не можем да се справяме сами.
„Не сме научени да разчитаме на себе си. Като че ли това е психиката ни. Винаги чакаме някой да дойде отвън, за да ни спаси. Това е една от невралгичните и болни точки в нашето общество“, завърши писателят. /БГНЕС