Службата се води от Старозагорския митрополит Киприян и представител на Вселенската патриаршия. Това е първата такава служба след началото на пандемията.
Литургията за пореден път стана повод общността на Цариградските българи да се събере за празника. Храмът "Свети Стефан" беше реставриран и отвори врати през 2018 г.
„Свети Стефан“ е единствената желязна църква в света и е един от най-значимите български паметници на архитектурата и културата. Преди нейното построяване в края на XIX век, на нейно място е съществувал дървен храм.
В началото
През 1849 г. османският държавник от български произход княз Стефан Богориди дарява за българските църковни нужди 3 постройки на самия бряг на Златния рог, недалеч от седалището на Вселенската патриаршия, срещу чийто духовен гнет се борят нашите сънародници. Малко по-късно е издаден официален султански ферман, който позволява на българите да имат собствен молитвен дом.
В началото той е само един малък параклис, който прераства в Дървената църква, посветена на първомъченик и архидякон Стефан в чест на дарителя Стефан Богориди. На 25 октомври княз Никола Богориди поставя основния камък на бъдещата Желязна църква. Този акт носи чисто символично значение, защото същинското строителство ще започне цели 33 години по-късно, когато екзарх Йосиф Първи отново ще положи основен камък. Това ще стане на 27 април 1892 г.
От Дървена към Желязна църква
През този период от цели три десетилетия ще се случат важни събития в историята на българския народ. Българите ще извоюват своята църковна свобода. Те ще създадат през 1870 г. Екзархия, която ще обхваща епархии не само в днешните територии на България, но и в Македония. След църковната свобода ще дойде и националната. Третата българска държава ще възкръсне през 1878 г. в резултат на Руско-турската освободителна война и само 7 години по-късно ще се разшири след Съединението през 1885, за да стане водеща сила сред младите християнски страни на Балканите.
На 25 юни 1890 г. със султански ферман се разрешава на Българската екзархия да построи нов храм на мястото на Дървената църква. Автор на проекта е османският архитект от арменски произход Ховсеп Азнавур. Храмът е осветен на 8 септември 1898 година от Екзарх Йосиф. Тогава сградата, заедно с обзавеждането й, струват на Българската държава около 1 млн. златни лева. Издигането й, благодарение на попечителския фонд на Българска народна банка, има важно политическо значение. Запазването на идентичността на българската народност в нейните етнически граници след Освобождението на България е основна функция на Българската екзархия, чието седалище, създадено в Истанбул през 1870 г., остава там до 1916 г.