Сугарев: Радев участва навсякъде, където има енергийна инфраструктура, особено ако са намесени и руски интереси

Президентът Румен Радев ще участва в церемонията по въвеждане в експлоатация на междусистемната газова връзка България-Сърбия (IBS) в Ниш в неделя. Радев ще бъде на работно посещение в Сърбия по покана на своя сръбски колега Александър Вучич. В събитието участват президентът на Сърбия Александър Вучич и президентът на Азербайджан Илхам Алиев. Преди това държавният глава Румен Радев ще има двустранна среща с президента Александър Вучич.


Президентът Радев очевидно се вживява в ролята, която доскоро играеше Бойко Борисов – на най-добър приятел на президента Вучич на Балканите и гарант за прекрасните българо-сръбски отношения. Накрая дори му връчиха най-високото сръбско държавно отличие – Орденът на Република Сърбия. Заслужено между впрочем: нали той построи отсечката на „Турски поток“ през България, благодарение на която Сърбия получава руски газ, а Русия избегна преноса на газ през Украйна, което пък й позволи да започне войната срещу тази страна. Това струваше на българските данъкоплатци около три милиарда лева – добра цена за един държавен орден.

Що се отнася до неделното работно посещение на Радев – енергийната инфраструктура е в прерогативите на изпълнителната власт и би било редно тя да бъде представена на церемонията за интерконектора, но трябва да отбележа, че Радев не за пръв път отива в Сърбия по този повод – той беше на посещение и през февруари, когато започваха строителните работи. Всеизвестна е неговата амбиция да участва навсякъде, където става дума за енергийна инфраструктура – и особено там, където са намесени и руски интереси. Така че от гледна точка на неговите политически интереси едно такова посещение е уместно и желано – и едва ли събития като поредните скандални потъпквания на човешките права на българското малцинство в Сърбия могат да го смутят, да не говорим за дреболии като конфискуването на моята книга.

Нека напомня все пак: при неотдавнашното посещение на Вучич в Босилеград бяха превантивно арестувани етнически българи: Димитър Димитров – Треперски и учителката Даниела Михайлович – просто ей така, да не би на се появят на митинга за неговото посрещане и да смутят прекрасната атмосфера. В една цивилизована страна дори само това би било повод президентът да откаже своето посещение.

Относно това какви дипломатически знаци можеше да отправи Радев към Вучич, ако наистина искаше да покаже неодобрението си към случващото се с българи на границата ни в Сърбия, - Радев можеше да откаже посещението, като даде ясно да се разбере защо го прави – заради поредните нарушения на човешките права на българите в Сърбия. Или да заяви, че тъй като посещението на българи в Република Сърбия е нежелано, той също ще се съобрази с това нежелание. Или да отмени посещението си в знак на протест срещу нелепите и унизителни за страната ни „шпионски скандали“, които говорят за това, че и Сърбия, подобно на Русия, ни третира като вражеска държава. Или най-малкото да изпрати на церемонията фигура с по-нисък ранг – примерно някой свой съветник.

България вече предприе някои от уместните дипломатически стъпки – навременно и професионално, което не се е случвало от десетилетия. Реакциите спрямо изземването на моите книги от КИЦ Босилеград и недопускането на мен и други българи на границата са такива – сръбския посланик беше повикан в МВнР за обяснения и с достатъчно остър тон му бяха поискани извинения и обяснения; българският посланик в Белград от своя страна внесе демарш в сръбското външно министерство. Трябва да се има предвид обаче нещо друго: цяла серия събития показват, че сръбската държава съвсем не гори от желание да бъде член на ЕС – и по-скоро се ориентира като партньор на Русия в настоящата геополитическа битка за промяна на властовия баланс в световен мащаб. Неотварянето на нови преговорни глави, икономическият договор с Евразия, отказът да бъде призната Косово като независима държава и драстичните провокации спрямо нейния статут, включващи напоследък въоръжени провокации от паравоенни структури, и не на последно място отношението на сръбските институции към малцинствата, са достатъчно ясни знаци в това отношение. В настоящата ситуация това е опасно, тъй като Сърбия може да бъде използвана от Русия като агент за разпалване на нов военен конфликт на Балканите. Поради това трябва да бъдем безкрайно внимателни при всякакви официални и неофициални контакти със сръбските власти – и най-вече да престанем с безсмислените уверения за това как България „безусловно“ подкрепя Сърбия за членство в ЕС./БГНЕС

***

Едвин Сугарев, политик и общественик. Генерален консул на България в Ниш в периода 2016-2020 г. Анализът е написан специално за Агенция БГНЕС.