Стоян Панчев: ДДС да се намали за всички, а не само по сектори

Не е достатъчно да кажеш, че парите не трябва да бъдат крадени, трябва да създадеш механизмите, чрез които това да не се случва.

Минималната работна заплата не е инструмент за повишаване на доходите, а за по-лесно събиране на данъците. Той не трябва да съществува като инструмент изобщо.

Трябва да се намали общата ставка на ДДС за всички, а не само по сектори. Разумно е да се запази намаленото ДДС на някои стоки и услуги като антикризисна мярка и през следващата година.

Трябва да се търси начин пенсионните вноски да бъдат намалени или да бъдат пренасочени към друг тип система.

Това заяви в интервю за БГНЕС икономистът Стоян Панчев.

„Да кажеш „Аз съм много чист и честен човек“ не е системен подход, който да спре корупцията. Аз съм много скептичен относно преразпределянето на пари от страна на държавата. Ако се търсят прости правила, за мен има едно много просто такова. Намаляваш присъствието на политици и на самата държавата в някой сектор и там имаш по-малко корупция“, каза той.

Според него предложението, отправено от „Продължаваме промяната“, всички тегления от банка над 10 000 лв. и преводи в чужбина над 1 млн. лв. да се докладват в НАП е неправилна политика.

„Смятам, че ако изобщо ще се върви към докладване на някакви неща, първо да се провери защо докладванията, които вече така или иначе се случват към ДАНС за тегленията над 10 000 лв. и особено за тези, които са още по-големи от 10 000 лв., по някакъв начин не са били наблюдавани, не са били регистрирани, анализирани и прочее. Помните, че когато ставаше въпрос за Васил Божков например, стана ясно, че той на няколко пъти е теглил суми доста по-високи от 10 000 лв. Тази информация по всяка вероятност е достигнала до ДАНС, но оттам нататък с нея нищо не се е случило. Така че преди да се занимаваме с на хората 10-те хиляди лева и да им проверяваме данъчните задължения да видим какво се случва с вече съществуващите наблюдения върху тези парични потоци“, отбеляза Панчев.

Икономистът коментира идеята ДДС да остане намален и през следващата година за някои стоки и услуги като антикризисна мярка. По думите му това предложение е по-скоро разумно. Той подчерта, че част от секторите, част от бизнесите, които са спечелили по някакъв начин от това намаление, продължават да имат проблеми – зеленият сертификат за заведенията и ресторантите. Финансистът каза още, че е разумно тази мярка да продължи поне още една година. Според него трябва да се измерят фискалните и бизнес ефектите от това нещо.

„Хубаво е да видим колко пари не са влезли в бюджета. Важно е да видим какъв е ефектът върху бизнесите, при които имаме това намалено ДДС. Трябва да има някакъв анализ. В българската икономическа и стопанска политика нищо не се анализира, много често дори експерти, които се опитват да правят анализи, нямат достъп до данни. За мен ключово е да пресметнем ефекта – плюсове, минуси, за фиска, за самите бизнеси, за потребителите, за клиентите на тези заведения или пък на купуващите книги и пр и пр“, обясни Панчев.

През изминалата седмица Кирил Петков се обяви за цялостна промяна в начина, по който биват харчени парите на данъкоплатците. В тази връзка икономистът каза, че думите му по-скоро представляват някакви общи заявления.

„Вярно е, че парите, които разпределя държавата, не са на държавата, те са на данъкоплатците. Не е достатъчно да кажеш, че парите не трябва да бъдат крадени, защото са на данъкоплатците. Трябва да покажеш механизмите, чрез които това да се случи“, допълни той.

Относно предложената от БСП идея минималната заплата през следващата година да не е по-ниска от 700 лв., а данъчните облекчения за родители да се запазят и догодина, Панчев коментира, че минималната работна заплата не е инструмент за повишаване на доходите. По думите му тя е фискален инструмент, т.е. чрез него на НАП и на Министерството на финансите им е по-лесно да си съберат данъците.

„Хората оперират на реалния трудов пазар, при който може би има някакво влияние в някои сектори самата минимална работна заплата, но за повечето хора договарянето е чисто на пазарен принцип. Вдига се пода, на който могат да се сключват такива договори и съответно влизат по-високи приходи в хазната. Това е причината да се вдига минималната работна заплата. Също така има определени държавни служители, чиято заплата е свързана с минималната и средната работна заплата. Но като цяло това е фискален инструмент, това е подход, чрез който просто се събират повече данъци. Минималната работна заплата не трябва да съществува като инструмент изобщо“, уточни експертът.

Запитан какво мисли за въвеждането на коефициент за определяне на максималния осигурителен праг, който догодина да бъде 2.3% от средната работна заплата, Панчев изрази мнение, че това е много лоша идея. Според него това на практика означава вдигане на данъците за една определена група от хора. Това са хората, които имат най-високи легални доходи от заплати, които ще плащат близо 100 лв. повече данъци. Той каза още, че тези хора ще плащат по-високи здравни осигуровки, като в същото време не би могло да им се предостави по-добро качество на здравеопазването. Същите хора ще плащат и по-високи вноски за пенсии. По думите му състоянието на пенсионната ни система е такова, че в този момент тя е практически във фалит.

Специалистът каза още, че би трябвало да се търси начин да се намали тежестта на осигуровките. Според него е важно да се види как точно се харчат тези пари.

По отношение на самата данъчна система трябва да се търси начин пенсионните вноски да бъдат намалени или да бъдат пренасочени към друг тип система. Трябва да се мисли за намаляване на ДДС, не толкова по сектори, колкото да се намали общата ставка за всички. Това е за мен по-добрият и работещият подход. За съжаление, като гледам какво е мисленето на повечето политици, като че ли вървим към обратната посока – търсят се начини да се увеличават данъчните вноски. Имайте предвид, че самата философия на сегашната данъчна система почива на широка данъчна база, т.е. всички да плащат по по-малък процент от доходите си. За съжаление в здравеопазването, например, това е много ясно видимо. Има огромно количество от хора, които би трябвало да участват в тази система, би трябвало да плащат за нея, но не го правят, като в същото време получават медицински грижи. Получава се така, че една група работещи издържа една група неработещи“, завърши той. /БГНЕС