Правителството на Кирил Петков, обаче, може да продължи да развява знамето на борбата с корупцията, - това е основната заявка, с която Кирил Петков и Асен Василев дойдоха на власт – че всъщност идват, за да се борят с един корумпиран модел. Това би им спечелило изключително полезно политическо време – това ще даде шанс на Бойко Рашков да застане начело на КПКОНПИ, ще може да се задейства, работата му ще стане широко достояние чрез медиите и социалните мрежи, и Петков и Василев ще получат позитивите на борбата с корупцията, които в последните 6-7 месеца като че ли се позабавиха – така или иначе голяма част от българското общество очакваше мигновени резултати от борбата с корупцията, светкавични арести, и т.н.
Развяването на борбата с корупцията като флагман на правителството на Петков би спечелило политическо време, което да демонстрира нещата, които не успя в последните 7 месеца. Това е единственият плюс на евентуално бъдещо правителство с мандат на „Продължаваме промяната“, обединило и другите политически партии, които изтъкват борбата с корупцията като свой приоритет.
От друга страна, обаче, със сигурност отиваме към предсрочни избори. С толкова много кризи, които кумулативно обграждат българското общество – нарастваща инфлация, новата вълна на коронавирус, - тези, които бяха застанали от страната на опозицията – ГЕРБ и ДПС, нямат имиджов интерес да сформират правителство, и нямат интерес да спечелят следващите избори, защото това би означавало те да управляват в една „перфектна буря от кризи“. Очевидно това не е в техен интерес, но в същото време следващата власт е ключова, следващият парламент ще е ключов за преразпределението и усвояването на парите от Плана за устойчивост и развитие.
Сегашните политически събития са изключително интересно време за политолозите и социолозите. Нищо от събитията, на които станахме свидетели, не се случиха пред очите на хората, а зад кулисите. Всичко се случи в рамките на десет дни: от момента, в който Слави Трифонов оттегли своите министри, до свалянето на Никола Минчев и на правителството, но в този кратък политически времеви отрязък „Продължаваме промяната“ показаха изключителна гъвкавост и умелост и само в рамките на една седмица успяха да си набавят гласове, които – ако погледнем от перспектива назад във времето, - не бихме си представили, че толкова бързо ще успеят да договорят тези гласове.
Затова в момента е толкова сложно да се предвиди какво ще се случи, и никой не може да предположи каква е електоралната динамика през последните няколко месеца – какво се е случило с решилите да гласуват, може ли Слави Трифонов все още да разчита на сегашния си електорат, какъв е новият потенциал на дясноконсервативната партия на Стефан Янев? Какъв е електоралния потенциал на „Възраждане“, който е замерен само веднъж в реална ситуация (на изборите миналата година)? Всички тези фактори ще оказват влияние, но едно е ясно: дори и да се сформира правителство в рамките на това НС, то няма как да има устойчивост напред във времето.