Стефан Димитров: Съединението прави силата е прекрасен лозунг, но за България не важи

Ако искаме да направим някаква промяна в управлението на държавата, трябва да има някакво разбирателство, но политиците не успяха да се разберат. Това за пореден път доказва, че надписът на сградата на Народното събрание - „Съединението прави силата“ - не важи за българите.

Това заяви в интервю за БГНЕС композиторът Стефан Димитров.

Сравнявайки протестите и промените днес с тези отпреди малко повече от 30 години, в които той беше активен участник, Димитров смята, че те имат една много съществена разлика.

„Тогавашният ентусиазъм не може да се сравни с нищо. Сега от време на време дават архивни кадри как заедно с Богдана Карадочева пеем „Дано“ на Орлов мост... това беше невероятен митинг. Там имаше огромен брой хора, днес доста трудно ще ги накараш да излязат на улицата“, отбеляза композиторът.

Той внимателно е следил протестите от лятото на миналата година.

„Хората, които искаха да сменят начина на управление, се скараха помежду си. Между тях няма никакво единство. Всички протестъри взаимно си намериха кусури и не успяха да се обединят. Това провали надеждите на хората“, заяви Стефан Димитров.

Начело на промяната преди 30 години застана интелигенцията, а в първите редици бяха Стефан Димитров, Богдана Карадочева, Васко Кръпката, Георги Минчев и много, много други любими изпълнители, някои от които днес вече не са сред нас.

На въпроса защо днес интелигенцията мълчи, композиторът отговаря: Сега няма песни за промяната, защото преди 30 години силата ни беше друга.

„Имах чувството, че с песните и други дребни на вид неща успяхме да нулираме страха у хората. Ще дам следния пример. Точно след 10 ноември отидохме на митинг в Ловеч с Желю Желев и Димитър Луджев. На площада в града валеше лек дъжд, времето беше студено. Ние викаме СДС, а народът се беше скрил отстрани под стрехите на площада и безмълвно повтаряше СДС, без звук, като риби. В Ловеч хората не искаха да извикат СДС, те говореха безмълвно, дори не си вдигаха ръцете нагоре със знака виктория, който беше символът на опозицията. Тогава ми направи впечатление, че хората много се страхуваха. Трябваше някой, който те наистина познават, като нас певците, да даде пример, че не трябва да се страхуват и да заявят ясно своята позиция“, каза Димитров и добави: „Имаше огромно желание за промяна и тя стана, въпреки хилядите пречки и манипулации“.

Той със съжаление отбелязва, че българският език също е претърпял много промени през последните три десетилетия, все по-често сме свидетели на слово на омразата и вулгарности.

„Езикът като че ли беше малко по-нормален, а сега се говори все едно сме на пазара и се продава риба. Не може да се говори по този начин в Народното събрание, което е най-важната институция. Там не можеш да се държиш все едно сме на маса. Въпрос на възпитание е. В Народното събрание не могат да се обиждат колегите. Навремето Стефан Данаилов, когато стана депутат, каза: какво ви става хора, говорим си нормално, а когато влезете в НС ставате други“, заяви Димитров.

Според него самият български език се е видоизменил заради навлизането на много нови думи. Това го е отдалечило от книжовния език, който всички сме учили. Димитров със съжаление отбелязва, че този процес трудно може да бъде спрян.

„Трудно може да се върне един по-нормален и толерантен начин на живот. За всичко огромна вина имат медиите и облъчването с филми, изпълнени с насилие. Наложиха такъв стандарт на говорене и филми, който е отвратителен“, посочи Стефан Димитров.

Той смята, че предстоящите избори, най-вероятно, ще повторят резултатите от предишните с малки минуси за всички партии, защото на хората им дойде до гуша да ходят да гласуват.

„Преходът продължи много години, дори не знаем дали е свършил, защото ние винаги сме в преход“, каза Стефан Димитров и добави:

„И преди, и след изборите искам България да е прекрасна, защото тя наистина е хубава държава“.

Въпреки отвратителната пандемия от коронавирус, както я определи, Стефан Димитров продължава да твори. В продължение на няколко години пише балетна музика.

„Сънят на Пилат. Танцова мистерия“ е по книгата на Михаил Булгаков „Майсторът и Маргарита“. Хореограф е Василий Медведев, който е сред десетте най-добри балетисти в света, един Спилбърг на балета. Той много хареса музиката ми и има страхотни идеи“, сподели композиторът.

Балетът по музика на Стефан Димитров ще бъде поставен от Старозагорската опера, а на 16 октомври ще бъде представлението в Зала 1 на НДК.

Друг проект, който наскоро стана факт, е книгата „Безнадежден случай“, която Стефан и Богдана са издали съвместно.

„Тя е разделена на две части. Първата половина са мои спомени, а втората – нейни. Изданието е луксозно и ще се хареса на хората“, разказа Стефан Димитров. /БГНЕС