Спорните точки между Полша и ЕС

Полша, която е член на Европейския съюз от 2004 г., често се смятат за проблем в блока. Напрежението се засили, след като консервативната партия "Право и справедливост" (ПиС) дойде на власт през 2015 г. Тъй като тя търси още един мандат на общите избори на 15 октомври, ето основните точки на спора между Варшава и Брюксел:

Председател на Европейския съвет

През 2017 г. правителството във Варшава се опита да блокира поляка Доналд Туск да бъде преизбран за втори мандат като президент на Европейския съвет. Сега той е лидер на опозицията в страната. Туск, който изпитва омраза към партията "ПиС ", продължи на поста си благодарение на подкрепата на 27 държави, като само една страна гласува против - Полша.

Върховенство на закона

Правителството на ПиС през последните години е въвлечено в противопоставяне с ЕС относно съдебните реформи, като Брюксел го обвиняваше, че подкопава независимостта на полските съдии. Полша подлежи на процедурата по член 7 от Договора за ЕС, най-мощният европейски механизъм, който може да доведе до спиране на правото на глас в Европейския съвет. Страната все още е блокирана да получи над 35 милиарда евро , които са нейният дял от Европейския план за възстановяване, както и средства от други фондове на ЕС, като същевременно плаща големи глоби за неспазване на решения на европейски съд.

Върховенство на националните закони

През юли 2021 г., под влияние на управляващата партия, полският Конституционен трибунал обяви решенията на Съда на ЕС (СЕС) относно полските съдебни реформи за противоконституционни. Напрежението се повиши отново четири месеца по-късно, когато същият съд оспори върховенството на европейското право, като определи определени членове от договорите на ЕС за „несъвместими“ с полската конституция. След решения, оспорващи върховенството на европейското право, Европейската комисия заведе дело срещу Варшава пред съда на ЕС през 2023 г.

Политика на ЕС в областта на климата

През 2022 г. Полша подаде жалба до Съда на ЕС срещу политиките за климата, одобрени от ЕС. Според Варшава тези политики не са били правилно оценени, надхвърлили са компетенциите на Брюксел и са застрашили икономиката и енергийната сигурност на Полша. ЕС прие с мнозинство поредица от актове за климата, насочени към намаляване до 2030 г. на емисиите на парникови газове на блока до 55% в сравнение с нивата от 1990 г. и подпомагане на членовете му да спазват Парижкото споразумение за климата.

Мината Туров

През 2021 г. Чешката република предприе съдебни действия на ниво ЕС срещу съседна Полша заради отклоняването на водата, причинено от огромната открита полска въглищна мина Туров и за неспазване на правилата за климата. На Полша беше наредено да затвори мината. Но с аргумента, че нейната енергийна сигурност зависи от въглищата, Полша отказа да се съобрази с решенията на съда на ЕС и продължи работата на обекта. В крайна сметка Варшава постигна споразумение с Прага, като й плати милиони евро компенсация за оттеглянето на жалбата.

Беловежката гора

През 2018 г. Полша беше осъдена от Съда на ЕС за нарушаване на законодателството за опазване на околната среда с масово изсичане на дървета. Според Съда на ЕС тези операции са довели до изчезването на част от голямата естествена гора на Бяловежката (североизточна), защитена територия, класифицирана от ЮНЕСКО в програмите Натура 2000. Варшава твърдеше, че сечта е необходима, за да се спре разпространението на бръмбари, които се хранят с дървесина, но в крайна сметка спря изсичането на дърветата в Беловежката гора.

Миграцията

Полша, подобно на нейния съюзник в ЕС Унгария, се противопостави на схемата за споделяне на търсещи убежище в рамките на блока, по-специално на системата от квоти за бежанци, въведена по време на кризата от 2015 г. Тази година двете страни се опитаха - засега безуспешно - да блокират компромис за реформа на европейската миграционна политика.

Зони, свободни от ЛГБТ идеология

През 2021 г. Европейската комисия започна процедура за нарушение срещу Полша заради нейните „зони без идеология на ЛГБТ“, създадени с резолюции, приети в около сто региона, общини и други местни власти. Под натиска на Брюксел, който призова за зачитане на достойнството и човешките права, и заплахата от блокиране на средства за съответните общини, мнозинството от тях отмениха актовете. От своя страна Брюксел оттегли правната си жалба. /БГНЕС