Спътникът „Сфера“ е първото изобретение на Студентското конструкторско бюро в ТУ-София
Днес в новооткритото Студентско конструкторско бюро „Поларис“ в Техническия университет в София, на тържествена церемония по случай 12 април- Международният ден на авиацията и космонавтиката и с почит към 45-годишния юбилей от полета на първия български космонавт Георги Иванов, бе показано тяхното първо изделие- спътникът „Сфера“. Бюрото е към лаборатория „Аеро-космическа техника и технологии“ на катедра „Въздушен транспорт“, ръководена от доц. д-р Владимир Сербезов, предаде репортер на БГНЕС.
Спътникът има уникална изработка и цел- изследване на бъдещо обитание на Луната, който се планира да бъде изстрелян през 2026 г. „Оптимизирахме самия спътник, направихме го по-здрав, по-издръжлив, за да е по-лесен за транспортирането до тази планета“, посочи пред БГНЕС студентът Захари Златков, който го е изработил в рамките на магистърската му дипломна работа под научното ръководство на д-р инж. Недислав Веселинов.
Сензорите, които са вътре в спътника, ще дават информация за радиацията, за температурните амплитуди и за налягането, от което всъщност ще разберем дали уплътненията ни са достатъчно добри, за да опазят въздуха за живот в тези обитания, поясни той. Спътникът е направен с полимерен композитен материал с армировка от карбон. Предназначили сме нашето изделие за Луната, тъй като тя е най-близка до Земята и там се съдържа изключително ценния газ Хелий 3, подчерта Златков. И колкото и да е учудващо сумата, необходима за изстрелването му, ще бъде по-малка от тази, която е била осигурена от спонсорите за ремонта на помещенията на новото Студентско конструкторно бюро.
„Не само че се възвърна търсенето на инженери у нас, а и в чужбина- има направо глад за тях“, заяви пред БГНЕС доц. д-р Владимир Сербезов, ръководител на катедра „Въздушен транспорт“ към ТУ-София. Така той коментира факта, че 90% от техните възпитаници се реализират именно като инженери и конструктори в авиацията, сред тях има даже и пилоти. Особено след Ковид пандемията възстановяването на сектора протича доста интензивно, добави той.
„В момента катедрата няма никакъв проблем с реализацията на своите кадри- фирмите идват и подбират студентите още от 2-ри курс с цел да ги привлекат за бъдеща работа“, посочи доц. Сербезов. Според него е истинско предизвикателство умението на университета да балансира между различните специалности, които се търсят от страна на бизнеса. Основно интересът е към инженери за поддръжка на въздухоплавателни средства, на самолети и вертолети, а част от завършилите студенти се реализират и като пилоти. Има вече в България и компании за извеждащи компоненти за голямата авиация, те също проявяват активно внимание към нашите студенти, призна доц. Сербезов. Новото Студентско конструкторско бюро ще бъде от полза не само за студентите, но и за докторантите, за провеждане на различни експерименти. Запитан дали изкуственият интелект ще замени работата на инженерите и конструкторите в недалечно бъдеще, доц. Сербезов изрази съмнение. Той нарече изкуственият интелект „ много добър инструмент“ , но все още само инструмент. Нашите млади специалисти не са заплашени от безработица в бъдещето, но пък не е и лесно те да станат наши възпитаници, заключи той.
„Тук е „изворът“ на инженерите и конструкторите- затова нашата компания се насочи към тях. А пък ние сме хората, които ще помогнат за тяхното бъдещо изграждане като специалисти“, заяви за БГНЕС основният спонсор на ремонта на кабинетите за Студентското конструкторско бюро Николай Николов. Той е собственик и главен конструктор на „Ники Ротор Авиейшън“, единствените автожири, които се произвеждат в България и които се продават на пет континента, носители на международни награди, признати за най-красивите в света през последните години.
„Тези студенти изучават точно това, което ни трябва- принципи на полета, конструкция на летателни апарати. Фактът,че тези хора нямат опит все още, не е толкова страшен- важно е желанието да се развиваш. И да има постоянство. Да имат мечти и желания да се развиват в тази посока. И да, техният труд се заплаща добре, ние сме готови да плащаме добре“, категоричен е Николов.
Ремонтът и оборудването на СКБ „Поларис“, както и проектът за създаването на спътника, са финансирани от български частни компании от високотехнологичния сектор - партньори на катедрата. /БГНЕС